Това е Баку! Тук сериозните хора не решават проблемите си с помощта на полицията.
Тотално хаотично наваксвам с приключенията на Ераст Фандорин – досега съм чел „Азазел“, „Левиатан“, „Диамантената колесница“ и „Не се сбогувам“, като последната ми посъсипа края на „Черният град“, но какво да се прави, да съм ги чел, като са излизали.
В началото Фандорин е призван да спасява самия самодържец, който е под угроза от атентат в Крим. Събитията обаче не се развиват по план и нетипично за руския супермен, той се проваля (спокойно, императорът си оцелява, все пак трябва да е жив до болшевишкото клане в Ипатиевата къща). Следата води към Баку, Черния град, където милионите се изсипват от земните недра, а за ужас на Фандорин точно там филм снима и неговата съпруга, с която той всячески избягва да се засича. Примирен със съдбата си, двамата с верния му съратник Маса поемат натам, за да се набутат сред змийско гнездо от интриги. А точно в този момент в Сараево разстрелват наследника на Австро-Унгарската империя и знаете какво следва (ако не знаете, обратно на училищния чин, ей!).
В това приключение Фандорин показва много по-човешка страна. Годинките си тежат и макар да продължава да спазва желязната си програма за самоусъвършенстване, начесто се оказва надвиван от силите, които се вихрят в Баку, където арменци, азербайджанци, болшевики и всякакви други националистически или политически активисти воюват помежду си – и си се колят безмилостно. И все пак Фандорин се страхува основно от жена си, както подобава за всеки мъж. И точно тя ще го забърка в най-големите бели, разбира се.
„Черният град“ е увлекателен исторически роман, разположен много удачно там, където се гради една нова индустрия, която ще захранва целия предстоящ век, и където язвите на Руската империя са най-видни. Времето е страховито и все по-страховито ще става, войната е зад ъгъла – но за събитията в нея вече трябва да четете „Не се сбогувам“.
