В Черно море се крие ядрена тайна

   Продължавам да прочитам по книга-две от знаковите трилърови автори – избирам си любимци, които да следя. До момента като цяло оставам с положителни впечатления от повечето, знам какво търся в тези книги и го намирам, а някои като Джон Вердън и Нелсън Демил изпъкват. Време беше за Клайв Къслър, който ми бе познат само от един отдавнашен панаир, на който подредих цяла секция с негови книги с еднотипни корици – горящи самолети, кораби, подводници и прочие машинария. „Черно море“ е поредният роман – двадесет и четвъртият по-точно – за неговия герой Дърк Пит, но на практика в цялата книга нямаше и думи за миналото му, така че спокойно може да се чете отделно.

    За българския читател ще са интересни не само нашенците, които участват в приключенията, но и че част от тях се развиват по морското ни крайбрежие. Иначе фабулата е мешавица от различни времена и загадки, концентирани в морската шир. Имаме османски платноход, потънал в Черно море, пак там потъва руски бомбардировач от Студената война с ядрена бомба на борда, отвъд Дарданелите пък има потънала руска подводница, която превозва злато, което е можело да спаси императорското семейство от разстрела в Ипатиевата къща. Още един фронт се разива на север около други останки, този път на британски кораб, превозващ безценен документ, а там „по случайност“ е синът на Дърк Пит, който се казва точно по същия начин, за удобство и объркване едновременно.

  Както навярно е ясно още от корицата, от първата до последната страница се стреля, лошите отвличат добрите пак и пак, те се спасяват по чудо, а вездесъщият Дърк Пит-старши извършва геройства, без да му мигне окото – например дори под обстрел от руски военен кораб той съвсем сам спасява Севастопол от гибел. Действието скача от море на море, малко екшън е запазен и за Гибралтар, а за края пък е запазено ядрено приключение, което уж изхожда от предишните, но според мен е добавено само за цвят и за да не бъдат разочаровани американските читатели.

   „Черно море“ ми досади още по средата си, неспирни пуканици и преследвания без миг почивка, без абсолютно никакво задълбочаване на образите на героите. Дочетох си чинно книгата, за да знам със сигурност, че това не е моят тип трилър, затова и едва ли за в бъдеще ще се срещнем отново с Клайв Къслър.