В главата ми се върти една идиотска теория, че част от успеха на трилър авторите се държи на категоричните им имена, което обяснява и защо Джеймс Ролинс е избрал точно този псевдоним. Рандал Силвис пак има тия силни, натрапчиви съгласни „р“ и „с“, което може би му вещае добро бъдеще. Започнах „Чернова“ със спомена за страхотната „Истината за случая ‚Хари Куебърт’“ на Жоел Дикер, където пак писател бе обвинен в жестоко престъпление, но тук нещата са доведени до абсолютната крайност – Томас Хюстън до вчера е бил литературна звезда (нещо като Джонатан Франзен в реалността), а сега е беглец в гората, обвинен, че е заклал цялото си семейство.
Целият град е в потрес, а един детектив, сержант Райън Демарко, поема по дирите на писателя. Той е имал възможност да се сближи поне малко с него и не може да повярва, че Хюстън е способен на такова чудовищно деяние, още повече че то идва от нищото – семейният му живот е бил идиличен и никой няма представа как е възможно да се стигне до такава трагедия. Демарко скоро разбира, че писателят е работел по нов роман, а докато опознава живота му и хората около него, той се натъква на озадачаващи следи… които го отвеждат навътре към нещо по-голямо и по-опасно. Малките градчета понякога са идеалният параван за щекотливи тайни.
Успоредно Силвис проследява и беглеца-писател. С помътнено съзнание, изпаднал в положение на преследвано животно, той се опитва да събере отново себе си, но преживяното е твърде силно и не спира да го разкъсва отвътре. Хюстън е на свобода, но умът му е затворен в клетка от ужас и мъка – и се мята като побеснял ранен звяр между миналото и настоящето. И няма измъкване. Останало му е само да свърши едно последно нещо и после може да приключи със себе си.
„Чернова“ притежава малко от „Туин Пийкс“ атмосферата – наглед тихото градче е арена на сблъсъци и страсти, които не си личат на повърхността, и всеки има своя дял вина в това, което се е случило. Демарко започва да разплита случая, но това, което открива, застрашава самия него. От една страна, той е длъжен да залови Хюстън, от друга – иска първо да разбере какво се е случило в онази нощ и кой е държал ножа, пронизал жена му и децата му.
Краят… е, там наистина Силвис изпипа нещата, така се прави.
От същия жанр
