Тази книга се превърна в поредната, за която просто не мога да напиша сериозно ревю – твърде мащабна и вътрешносвързана е, за да извадя малко на брой акценти, които да имат някаква представителност. Вместо това часове наред преписвах страници и страници с бележки, а сега се чудя какво да ги правя – колкото и много да са, те просто не могат да представят достоверно и стройно идеите на Мат Ридли в „Червената царица“. По-скоро са откъслечени интересни неща, но общата картина ще трябва да си я набавите от книгата; това е положението, ако искате да е лесно, обърнете се към религията. Ридли е един от най-важните съвременни рационални автори, а това е втората му книга, която чета след Rational Optimist, която все още чакам да излезе на български, а пък все не се наканвам на „Геномът“, но и това ще се случи.
Връзката между секса и еволюцията е решаваща, а май цялата книга може да мине под надслова: „Унаследяването при хората е много по-сложно, отколкото си мислим.“ Ридли се противопоставя на езотеричните глупости за влиянието на ума върху гените и обяснява защо предаването им не се влияе от това какво е правил човек в живота си: „Нищо, което се е случило с нейното тяло или ум, не може да повлияе на вашата природа… Вие сте родени свободни от грях.“
Иначе самата идея за Червената царица се основава на модерното разбиране за еволюцията и прогреса, които са относителни, а не абсолютни, както масово се приема. И това е грешка от самото начало:
Не е за учудване, че идеите на Дарвин и Уолъс веднага са изтълкувани в подкрепа на бога на прогреса. Незабавната популярност на еволюцията, а тя е била популярна, се дължи много на това, че е била криворазбрана. Възприемана е била като теория за постоянния прогрес от амебата до човека, като една стълба на самоусъвършенстване.
Нещата обаче са много различни – „Модата в науката за еволюцията сега е да се надсмива над прогреса; еволюцията е пътека за тичане на място, а не стълба нагоре.“
Еволюцията е нещо, което се случва на организмите. Това не е насочен процес. Той понякога прави потомците по-сложни, понякога – по-прости, а понякога – съвсем не ги променя. Ние толкова сме проникнати от идеите за прогрес и усъвършенстване, че ни е извънредно трудно да приемем това.
–-
И все пак застоят, а не промяната, е отличителният белег на еволюцията. Половото размножаване, поправката на гените, и сложните механизми при висшите животни, които осигуряват само свободни от дефекти яйцеклетки и сперматозоиди да могат да допринесат за следващото поколение – всичко това са начини за предотвратяване на промяната. Рибата ръкоперка, а не човекът, е триумфът на генетичните системи.
Изследвайки различните посоки, Ридли покрива голям набор от дисциплини, за да изгради смайващата картина на съществуването и оцеляването ни като вид.
Ние използваме своя интелект не за да решаваме практични задачи, а да се надхитряме едни други. Да измамим хората, да усетим измамата, да разберем мотивите на хората, да ги манипулираме – ето за това се използва интелектът. Важно е колко умен и умел си ти, а колко по-умен и по-умел си от останалите. Отборът вътре във вида винаги ще бъде по-важен от отбора между видовете.
Добър пример има защо науката е толкова ценни и всякакви опявания за добрата природа, към която трябва да се върнем, са просто израз на неразбиране: „Голямата война“ от 1914-1918 убава 25 милиона за четири години. Епидемията от инфлуенца, която следва, убива 25 милиона за четири месеца.
А защо е нужен пол изобщо?
При пола става дума за болести. Той служи за борба срещу заплахата от паразити. Организмите се нуждаят от полово размножаване, за да бъдат техните гени една стъпка пред паразитите. Мъжете не са излишни все пак. Те са застраховката на жената, че нейните деца няма да бъдат отнесени от грип или едра шарка. Жените добавят сперматозоиди към яйцеклетките, защото, ако не го правят, всички бебета ще бъдат еднакво уязвими на първия паразит, който отключи генетичничните им ключалки.
Хамилтън пише: „В нашата теория същината на половото размножаване е, че то запазва гени, които за момента са лоши, но имат перспектива за нова употреба. То постоянно ги пробва в нови комбинации, изчаквайки времето, когато фокусът на неблагоприятното въздействие ще се измести.“ Няма вечен идеал за устойчивостта срещу болести, само подвижните пясъци на временното отпадане от употреба.
Изследвайки сексуалното поведение на хората, Ридли открива забавни неща – като масовата полигамия дори в общества, които уж са я елиминирали по религиозни причини:
В черепа на съвременния жител на града е скрит мозък, предназначен за лов и събиране на храна, извършвани на малки групи из саваната на Африка. „Естественото“ сексуално поведение на съвременния човек е такова, каквото е съществувало тогава.
Когато Бециг се обръща към средновековното християнство, тя установява, че явлението моногамен брак, съчетано с полигамно поведение, е повсевместно. Полигамията е станала по-прикрита, но не е изчезнала. През Средновековието преброяването показва, че в провинцията съотношението между половете е в полза на мъжете, защото много жени са „наети“ в замъците и манастирите. Те работят там като обслужващ персонал, но образуват нещо като „харем“, чийто размер определено зависи от богатството и могъществото на собственика. В някои случаи историци и писатели достатъчно ясно признават, че в замъците има „женски стаи“, в които, изолиран от света, луксозно живее харемът на собственика.
И един преинтересен момент, който може да обясни много неща, но трябват още изследвания в тази посока:
Освен това, преднамерено или не, неверните жени са имали полов акт с любовниците си, когато са най-предразположени към забременяване. Комбинирането на тези два резултата показва, че невярната жена (от тяхната извадка) може да прави секс със съпруга си два пъти по-често, отколкото с любовника си, но вероятността да зачене от любовника е малко по-голяма.
Каквото и да говорят лекарите, бабите и Римокатолическата църква, овулацията при човека е невидима и непредсказуема. Шимпанзетата порозовяват, кравите замирисват неустоимо за биковете, тигриците търсят тигри, женските преследват мъжките – при бозайниците денят на разгонването се оповестява тържествено. Не и при човека. Съвсем малка промяна в температурата на жената, незабележима преди създаването на термометъра – това е всичко. Гените на жената са изминали необичайно дълъг път, за да скрият момента на овулация. Скритата овулация води до постоянен сексуален интерес.
Литературно отклонение:
За разлика от порнографията, любовните романи са предназначени изцяло за жените. Те също описват един измислен свят, който се е променил изненадващо малко, освен че се е приспособнил към амбициите за кариера при жените и е по-освободен в описанията на сексуалното общуване. Авторите строго се съобразяват с формула, предоставена от издателите. Половите актове играят малка роля в тези романи; голяма част от всяка книга заемат любовта, обещанията, отговорността, уютът, възпитанието и взаимотношенията. Случайните връзки и разнообразие са слабо застъпени и обикновено сексът се свежда до описание на емоционалната реакция на героинята към това, което й се случва, особено докосването. Няма подробно описание на мъжкото тяло. Често подробно се обсъжда характерът, а не тялото му.
И накрая две заключения, едно оптимистично, друго – песимистично:
Капризите на човешките същества при избора им на партньор са довели човешкия мозък до неистова експанзия, без друга причина освен тази, че остроумието, виртуозността, изобрателността и индивидуалността, оригиналността привличат другите хора. Този поглед върху предназначението на човечеството не е толкова възвишен, колкото е религиозният, но е освобождаващ. Бъдете различни.
–-
Понякога ми се струва, че сме обречени никога да не се саморазберем, защото сме способни да превърнем всяко изследване в израз на собствената си природа: амбициозна, нелогична, манипулативна и религиозна.
Наясно съм, че така представени, идеите на Ридли изглеждат разпокъсани, но наистина четенето на тази книга е просто задължително, една от най-важните, излизали у нас в последните години е, наред с „Най-великото шоу на Земята“ на Докинс, „Вярващият мозък“ на Шърмър, „Рибата в мен“ на Шубин и др., а скоро трябва да излезе и „Сказанието на прадедите“ на Докинс, което да допълни картината.
