Продължавам със скиторенето из младежите романи на Робърт Хайнлайн с изд. „Протон“ – след „Космическото семейство Стоун“ е ред на „Червената планета“, приключенска история за две смели хлапета и едно необикновено марсианско същество на име Уилис, което крие далеч повече тайни от очакваното. И един свят, в който все още свободата се цени повече от натиска на законите – и в духа на Дивия запад личното оръжие на всеки човек е неговият солиден довод да не се подчинява на хората с власт, които искат да му я отнемат.
Джим Марлоу е смело хлапе, което не се страхува да влезе в битка с опасните марсиански водотърсачи, заради които всяко човешко същество ходи винаги въоръжено навън. Той си има другар – скокльото Уилис, който е определян като марсиански кръглоглав, а най-добре е да бъде просто оприличен на пухкава волейболна топка с очни израстъци. Джим не смята Уилис за домашен любимец, а за приятел, който има причудливата способност да запомня и предава дословно всичко, което чува.
Което се оказва изключително полезно, когато Джим влиза в тежък конфликт с новия директор в училището му. Директор, който е решил да въведе казармени порядки сред учащите, да им отнеме всички удоволствия от живота, както и да ги наказва за всяко дребно провинение. А откритието, че един от учениците държи крайно рядко и изключително ценно извънземно същество, за което всяка зоологическа градина на Земята би платила чутовна сума, е далеч от дребно провинение. Само че докато Уилис е в плен на директора, той чува и безпогрешно запомня разговор, който разкрива много по-голяма заплаха за всички обикновени марсиански колонисти. И Джим и неговия приятел Франк нямат избор – трябва да избягат някак от училището, да пресекат марсианската пустош и да предупредят родителите си за опасността. И приключението става все по-интересно с градацията си до откровен бунт, а особено ми допадна това, че авторът позволява на марсианците да са отмъстители там, където е нужно, без да се налага да се следва някакъв тромав и вероятно неефективен човешки закон.
С много симпатия към младежите Хайнлайн изгражда свят, в който никой не гледа на тях като на деца – напротив, чрез героите си той защитава правото им да носят оръжие (звучи странно на фона на ужасяващите стрелби в американските училища, но това все пак е роман от следвоенния период), да се опълчват на авторитета на възрастните и дори да се забъркват в най-чудати и наглед опасни ситуации като опознаването отблизо на тайните на марсианските жители. Които се оказват не една и две и приятелството между Джим и Уилис се оказва ключ към разкриването им – а по-късно и към оцеляването на всички земляни на Марс. Струва ми се, че в романа видях ранен предвестник на събитията от „Луната е наставница сурова“, където лунните колонисти отказват да бъдат подчинени на земния диктат, а и някак книгата ми вървеше със саундтрак от три десетилетия по-късно: „Another Brick in the Wall“ на Pink Floyd. Разбира се, текстът блика от наивност, но ако се гледа в контекст, няма как да не мислим за несъзнателна подготовка за написването на „Странник в странна страна“ десетилетие по-късно.
Книгата, както и другите на автора (обърнете внимание на сборниците „Бъдещи истории“ том 1 и том 2) може да се поръча от сайта на издателството: https://protonpluss.com/.
