Червеният дракон се развилнява, Лектър надзърта през ключалката

  Като си се заел с нещо, прави го като хората. Заел съм се да издавам трилъри, значи трябва да прочета най-важните издавани някога, а едва ли има по-знаков трилър от „Мълчанието на агнетата“. С тази цел си поръчах на личния ми книгодълър цялата трилогия – заедно с „Червения дракон“ и „Ханибал Лектър“, която да прочета. В тази Лектър се появява за първи път и като черна дупка привлича вниманието върху себе си, независимо че е само страничен персонаж на изпълнената с кръв и напрежение игра между специален агент Джак Крофорд и сериен убиец, който търси отмъщение за тормоза през целия му живот.

   Разбира се, всички са чели тази книга в многобройните ѝ издания на български език, всяко от които е неизменно изчерпвано, така че няма да се спирам подробно на сюжета, още повече че той си е пределно стандартен като форма – но не и като съдържание. Имаме класическо съревнование между сериен убиец-социопат, който си набелязва цели семейство, влиза в къщите им и избива всички садистично, и следовател, който детайлно разглежда послесцената и по нея конструира образа на чудовището, което е вилняло. В играта е намесен и друг масов убиец, заловен по-рано от Крофорд и затворен на топло – канибалът Ханибал Лектър, чрез който полицаят се опитва да намери податки за самоличността на новия си обект на разследване. А интересното идва, когато ролите плавно се разменят и ловецът и неговото семейство се оказват на прицела на психопата.

  Стилът на книгата е приковаващ, допадна ми и че Томас Харис проникна дълбоко в ума на убиеца и дори, за разлика от толкова други трилъри, му позволи да се поосъзнае и да потърси вариант да озапти щението си за кръв. Това, разбира се, не е реална възможност, но начинът, по който бе съграден финалът на книгата, си струваше чакането.

  Сега вече очаквам срещата с „Мълчанието на агнетата“, която ще се случи съвсем скоро…