Продължавам с Ю Несбьо, спокоен колко много книги от поредицата за Хари Хуле ми остават. Но нямам особено съмнение, че месеците ще се търкулнат и към края на годината ще съм кисел, защото ще свършват. Но все пак – едва на третата съм, „Червеношийката“, и първата, в която Хуле се вихри на родна земя след екзотичните приключения в „Прилепът“ и „Хлебарките“. При това как го прави – разчовърква смело едни от най-големите рани на норвежкото общество от времето, когато са се били рамо до рамо с нацистите срещу болшевиките, и извежда интрига, която се протяга през десетилетията и сее смърт в настоящето.
Хари живее в сянката на драмите от предните две книги. А сега се прибавя още една – в момент на страхотно напрежение той вади оръжие и стреля по човек, когото смята за вероятен атентатор срещу дошлия на посещение американски президент. Само че мишената е всъщност част от охраната на кортежа. Човекът оцелява, а по стечение на ред обстоятелства Хуле е дори повишен, за да се прикрие гафа, който може да има сериозни дипломатически последствия. Пренасочен да следи неонацистки организации, мрачният инспектор се чувства не особено потребен – до момента, в който стрелба с много необичайно оръжие не изостря вниманието му. Скоро идва и поредният жесток удар на съдбата по него, Несбьо е абсолютно безмилостен в отношението си към жените около Хари, и разследването внезапно се превръща в истинско кално блато.
Несбьо движи действието между настоящето и края на Втората световна война, описвайки смазващата реалност на войници, които са вкарани в месомелачката на чужда война и нямат изход от нея. От една страна, са нацистите, от другата са болшевиките, два звяра, вкопчени в смъртна схватка, а норвежците са мобилизирани като част от това гигантско противопоставяне. Там се взимат жестоки решения, там трупове се връщат от нищото, там смелостта и страхът се борят за надмощие и помрачават здравия разум. И пак от тия времена ще се протегнат лапите на смъртта и ще убиват далеч напред в бъдещето, където Хуле ще се чуди как да разплете конците на простъпки, които би трябвало да са отдавна изкупени или поне забравени.
Несбьо е наистина безмилостен и мога само да гадая какво впечатление прави този роман на норвежците, за които това е личната им национална история с всичките ѝ противоречия. Още повече че определено не е от авторите, които в края раздават справедливост и всички „добри“ получават награди, а всички „лоши“ – наказания. Вместо това той позволява на истинските престъпници в униформа да продължават своята дейност, а техните пионки да плащат с живота си за глупостта да им се доверят.
„Червеношийката“ е тясно обвързан с норвежката история и настоящи проблеми трилър и макар да беше по-сложно изграден от първите два, които имаха и екзотичен чар, не ми допадна чак толкова – та да видим натам как ще бъде.
