Въпросът е не какво сте открили, а какво е открило вас?
Тръпката от първата книга на Джош Малерман – „Кутия за птици“, не се забравя. Както и пламъка в очите на Благой, когато ми каза, че е намерил млад и абсолютно неизвестен у нас автор, за когото има усещането, че ще стане голяма работа. И трудността да го прокарам през редакционен съвет, защото „мрачна постапокалиптична книга, в която един поглед навън ти отнема разума, затова героинята е с превръзка на очите през цялото време“ не е точно най-обещаващият сюжет, с който да докажеш, че имаш ясна визия как да заработи малкото ви издателство.
Противно на логиката и на пазарната реалност, се решихме да рискуваме (както направихме и с „Прилив“, и с „Границата“, и с „Отвъд разлома“, всички до една читателски порив в чист вид)… и спечелихме. Малерман бе първият ни наистина успешен автор, с който през 2015 г. започнахме промяната, която ни отведе нагоре. Скоро след нея дойде и „Къщата на езерното дъно“, с която авторът се обърна към по-млада публика, но наистина чаканата книга беше тази – „Червеното пиано“, с налудничавото и енигматично оригинално име Black Mad Wheel, което се наложи да сменим, както преди нас направиха и други издателства по света. Защото това не е книга за лудостта, нито за тъмнотата, колело си има, но то е метафора – но не съвсем. Това е книга за музиката и нейната стихийна мощ да променя света – понякога косвено, понякога пряко.
Мистериозен звук се носи от една африканска пустиня. Той влиза в мислите на хората, преплита ги накриво, причинява неща, които никой не иска да изпитва. Също така влияе на оръжията, дори една цяла-целеничка ядрена глава се оказва купчина желязо. Все неща, които американските военни не могат да допуснат. Две военни мисии се оказват безуспешни, а историите на изпратените войници са объркани. Като последна възможност е решено на място да бъдат изпратени членовете на бандата The Danes, бивши военни, които са направили един хит, но не могат да надградят този си успех. Подмамени от парите – но още повече от предизвикателството, което да ги откъсне от отчаяните усилия да напипат пак верния път към успеха, те поемат към Африка, където загубват – или откриват себе си. И попадат в колелото на лудостта.
Всъщност в тялото ти няма дори едно-единствено счупване, което да е сравнимо с друго; няма признак, по който да се определят предметът, причината, формата на това, което те е наранило. С други думи, Филип… това не е причинено от един солиден обект и все пак… всичко е станало едновременно.
Втората линия тече няколко месеца по-късно в секретна болница, където фронтменът на The Danes лежи с изпотрошени кости – нараняванията му са толкова сериозни, колкото и абсолютно необясними. Нещо го е ударило по начин, който няма обяснение. Спомените му са разкъсани и неясни. Другите от бандата ги няма. Военните искат отговори, при това бързо, а ето че им е паднал и случай да опитат силата на експериментално лекарство. Лечението скоро дава резултат, но и звукът намира своя път към болницата. Малко по малко се изяснява какви мистериозни събития са се случили в Африка, но идва време за финалния сблъсък – а от него зависят толкова много неща. Военните си нямат идея каква буря се възправя срещу тях.
„Червеното пиано“ е хипнотичен и провокативен трилър, който освен оригинална идея – нещо не чак толкова често срещано в наши дни, притежава и достойнство да бъде написан адски увлекателно. Малерман определено надгражда стила си, а жаждата му да пише е сякаш неутолима – нямам идея как намира време сред ангажиментите с музикалната си банда, но вече излязоха още две книги от него: Goblin и Unbury Carol, които ще видим на български през 2018 г. Чакам и двете с огромно нетърпение, защото мисля, че пред очите ни се развива един талант, който има потенциал да бъде сред големите, които десетилетия наред да радват – или плашат – читателите. Да видим.
Благодаря на Паулина Мичева за уверения превод, на Ива Колева за щателната редакция и корекция, на Живко Петров за поредната си луда корица – а да припомня, че точно „Кутия за птици“ бе първата му корица на книга, която излезе от печат.
Още едно ревю за книгата има в „Аз чета“.