Честит празник, Книголандия!
За една година с теб минахме през много неща, почти всички прекрасни. Публикувах 295 статии, огромното мнозинство ревюта за книги. Въпреки скептицизма ми за четовността на българина, почти 50 000 души са влизали тук за този период. Всъщност точно днес със сигурност ще станат 50 000 и това е чест за мен, приятели.
Най-важното – срещнах изумителни хора. Nezzo, Алекс, Преслав, Бла, Светла, Бранимир и още десетки, моля, не се обиждайте, ако не сте споменати. Аз ви обичам всички, вие доказвате, че нищо още не е загубено за милата ни държава.
Завързах добри отношения с най-добрите български издателства. Щастлив съм, че спомагам те да намерят верния път в променящият се със зловещи темпове около ни свят и достигат до читателите. Уважавам техния труд неизмеримо. Не мога да пропусна и че ти, Книголандия, ми намери най-хубавата работа на света в “Изток-Запад”, с която се гордея.
Книгите. В ръцете ми по различни, направо чудодейни пътища, започнаха да попадат книги, до които едва ли бих се докоснал инак. Не искам да правя списък, затова благодаря на всички автори, които лично се свързаха с мен и ми дадоха творбите си. В огромната си част те си заслужаваха, въпреки трудностите да стигнат до читателите през мрежата на книжарниците.
Раздадох куп мои книги на напълно непознати за мен хора. Не знам дали всички са се върнали – изрично реших да не си водя списъци. Иска ми се да вярвам, че четящото племе сме с една идея над “българщината” и всичко негативно, което носи това определение. В момента поне 20 мои книги са при различни хора. Знам, че ще се върнат. Ако ли не – дано са по-щастливи в нечия чужда библиотека. Не се сърдя.
Днес ще четем. След малко повече от час започва уникалният опит, който нарекохме Четатон. Още не съм решил какво ще чета дори – дали да се заровя в третия том на “Дюн” или ще дам вниманието си на няколко други книги. Не знам. И няма значение. Защото ще се чете. А това е важното.
Знам, че много приятели ще четат до мен. Обичам всички вас, които ще успеете или не да се присъедините.
Книголандия, това съм аз. Аз, това е Книголандия. Не мога да представя себе си без нея. Затова днес и аз имам рожден ден. Гордея се със себе си и всичко, което правя тук. Мечтая за още много неща. И знам, че ще ги постигна. Нищо не може да ме спре, щом искам нещо истински. И ще си го заслужа.
Толкова от мен. Втората година на блога ще започне с текст за една страхотна българска книга – “Медальонът”, а натам… каквото кориците покажат!