Отдавна се каня да напиша някои неща за книгите у нас. Повечето ги споделям в разговори с приятели и същевременно немалко нови неща съм научил именно от тях. Огромна част от това, което знам, никак, ама никак не ми харесва. Затова ще използвам днешния празник, за да си ги кажа открито. Знам, че няма да стане много празнично, но какво да се прави, животът не е съвършен.
Имам щастието да съм разпънат по всички звена на книговеригата – работя в най-доброто издателство у нас, имам онлайн книжарница, пиша за книги, чета ненаситно, електронните формати са ми слабост… Затова и този текст има пет части, във всяка от които ще покажа различна гледна точка, които не знам доколко се напасват една с друга. Това, което знам, е, че успявам да ги сбера в себе си с цената на немалко усилия.
Надявам се да е ясно, че настоящите ми думи не ангажират “Изток-Запад” или партньора ми в Александър Кръстев ни най-малко. Това е моето мнение и отговарям лично за всяка дума, написана тук, още повече, че съм в собствения ми блог. Затова и нямам намерение да спазвам журналистическа етика, не че в медиите я спазват, естествено. Предполагам ще засегна някои хора/организации, но ми е писнало да слушам това-онова само под сурдинка, без да се казва открито на всеослушание. А читателите трябва да знаят какво става в света на книгите у нас – защото са най-важните.
Книгоиздаването
За мен принадлежността към “Изток-Запад” е източник на гордост и близките ми хора знаят колко важна е работата ми за мен. Дори прекомерно важна, но това е друга история. Там имам възможност да научавам адски много и същевременно да виждам какво не е наред в бранша отблизо.
Книгоиздаването у нас си е ебало майката. Да, и аз мога да псувам понякога, когато нещо ме вбесява. А това редовно се случва, когато вляза в книжарница и видя какво се издава. Плява, плява и пак лъскава, безсмислена, набързо преведена, безвкусно рекламирана, нередактирана плява. Целяща бърза печалба, без сметка за бъдещето.
Ще кажете какво ме засяга какво издават другите издателства ли? Засяга ме много яко. Защото, когато някой не си върши добре работата, преебава мен. Читател, излъган няколко пъти със слаба книга с гръмка реклама, с некачествен превод, липса на редакция и прочие, просто се отказва да купува книги. И се насочва към оригиналите (което не е лошо по принцип) или тегли от библиотеки в нета (също не особено укоримо). Или изобщо се отказва да чете и започва да гледа телевизия, което си е мозъчно самоубийство. И тогава мантрата “Ама хората не искат да четат сериозни книги” се обръща срещу тези, които оправдават некачествената си продукция с нея.
Разбиването на доверието между издателства и читатели, което е факт, е страшно опасно и за едните, и за другите. Първите все по-яростно ще се вкопчват в дребни хитрувания, за да оцелеят, вторите още повече ще се разочароват от това и ще се отдръпват. Спирала, която води към дъното. И към все по-слабо книгоиздаване у нас. И по-малко четене.
Номерата в гилдията са сякаш правило, а не изключение. Изобщо няма да се спирам на наддаванията за права – те все пак са част от бизнеса, макар че са очевидно некоректни непрестанните опити някой успешен автор да бъде измъкнат от издателството, което го е лансирало на пазара, понякога с немалък риск, огромни усилия и инвестиции. Легендите за неплатените авторски права, за шмекериите с тиражи, за откупуване на преводи за смешни пари си се носят наоколо и не мога да кажа, че са лъжа. Да не говорим за смешното заплащне за преводачи, коректори и редактори. Тарикатщината е още твърде често явление в книгоиздаването у нас. И е твърде очевидна, за тъга.
Имах намерение да се спра и на цените на книгите у нас, но за щастие собственикът на “Изток-Запад” г-н Любен Козарев откликна на идеята ми да напиша отделна статия за ценообразуването, основно във връзка с две от последните ни уникални, но и доста скъпи книги – “Гьодел, Ешер, Бах” на Дъглас Хофстатър и “Потребителското поведение” на Майкъл Соломон. Можете да я прочетете в “Аз чета”.
Как виждам бъдещето? Малко по малко издателствата, които не вършат добра работа (и не перат пари, защото тези са сякаш неизкореними) ще отпаднат от уравнението, както си е във всеки нормален бизнес. Качеството трябва рязко да се повиши във всеки един аспект – трябва яко, ама много яко бачкане, за да бъде доволен читателят. Книгоиздаването е един прекрасен бизнес, но трябва да се прави с мерак, с много мерак, жертви и себеотрицание. Той не се прави с лъскави костюми, пури и поръчани полицейски акции, с раздаване на награди на “нашите хора”, нито с тарикатски номера с цел да се мине по-тънко, щото читателят ще купи всико. Е, няма. И това е видно.
Книжарници
Разпространителската мрежа също не е цъфнала и вързала ни най-малко. Първо ще се спра на обичайните книжарници, след това и на тези, които оперират в онлайн пространството.
Не само по мои наблюдения персоналът на книжарниците става все по-неадекватен за това, което върши (има страхотни изключения, не ме убивайте!). Буквално преди дни на една приятелка й предложили вместо нобеловия лауреат Варгас Льоса да си купи ултракомерса Бегбеде. На друга й се случило да й кажат, че не са чували за автор с име Карлос Руис Сафон. Намирал съм Айн Ранд на щанда с трилъри – навярно защото на корицата пише “Роман за убийството на човешкия дух”?! Това е много, много тъпо и се надявам книжарниците да се усетят, че книги не се продават като всяка друга стока. Просто не става така – трябват интелигентни хора, с добро заплащане и истински интерес към книгите. Които знаят към какво да насочат всеки читател.
Знаете ли, че самият аз два пъти исках да започна работа в книжарница? Винаги съм искал това. В единия случай кандидатствах за работа в “Пингвините” и един възнисичък управител любезно ми обясни, че “не му пасвам на системата”. Дали с това, че бях с 30 сантиметра над него, дали с това, че чета… нямам идея. Вторият път подадох автобиография в “Хеликон”, но те дори не ми се обадиха за интервю. Нейсе, последната верига е една от малкото, които уважавам; в частност клона им на “Витошка”, където работи един от най-професионалните екипи, които познавам. Всъщност те и “Нисим” до Попа са единствените книжарници, в които съм склонен да пазарувам изобщо.
Иначе като цяло книгоразпространителите (е, не всички!) правят всичко по силите си да утежнят положението на издателите, казвам го със сериозна ирония. Без да споменавам имена, говорим за сериозно извиване на ръце за отстъпки, разтегливи с години консигнации, забавени плащания, включително към собствения персонал на всичкото отгоре. Една популярна верига книжарници си е в перманентна криза и никой не знае докога ще продължава да съществува на фона на задълженията им към всички издатели. Получава се своего рода паразитизъм върху чуждия труд, но това е като да хвърляш бумеранг – неминуемо ще се върне, но няма да го хванеш – а ще те перне с все сила в главата.
Издънките на книжарниците са една много чувствителна зона – обикновено те са основният разпространител на книги, далеч след тях остават директните продажби на издателството в офис, борса или чрез сайт. И некачествен продукт в края на веригата буквално може да съсипе всички усилия по създаването на една книга. Тук държа да кажа, че от “Хеликон” получавам нужното внимание към нашето, издателското мнение за това кои книги как трябва да се продават. Да, това си е техния бизнес, но всички сме свързани с само с дружни усилия можем да предоставим на читателя това, което търси.
Онлайн книжарниците от своя страна са в привиден разцвет. Буквално всяка седмица никне по поне една нова, напираща да прави пари от книги. Точно така, не да продава, а просто да прави пари от тях. Изсипване на една и съща служебна информация, на едни и същи текстове от последните корици… Между десетките книжарници разликата е само в шаренията на заглавната страница и намаленията, които предлагат (което не е маловажно, но е нужно да се знае, че по-голямото намаление в почти всички случаи е за сметка на измъкната по-висока търговска отстъпка от издателя. Което не прави особена чест на търговеца, да ви кажа).
Да, положението тук ме засяга много пряко, защото с Алекс от “Аз чета” вече не толкова наскоро създадохме именно такава книжарница – . Отговорно заявявам, че не може и да става и дума за сравнение. Посочете ми друга книжарница, която не качва в сайта сивсичко възможно – с цел да продаде колкото се може повече каквото и да било, която селектира заглавията, които продава, с лично ревю за всяка една от тях, с възможност за лична поръчка през фейсбук и лична безплатна доставка от собствениците, поне в рамките на столицата. Ние уважаваме издателския труд и в никой случай не напираме за по-високи от нормалните намаления. Затова “Книга за теб” е моята огромна гордост. И затова е първата лична книжарница у нас. Но и по тази тема съм написал отделна статия.
Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо напротив да изникват нови и нови книжарници. Но нека наистина дават нещо различно от останалите, нека се отличат чрез нещо друго, освен отстъпки и софтуерна шарения. Научих дори, че има книжарница, която провежда интервюта за персонал, от който се изисква да пише ревюта за книги, БЕЗ да са ги чели – тоест бързо и ефективно имитиране на това, което аз и редакторите на “Аз чета” правим с цената на немалко усилия, но много желание. Надявам се да не успеят в това си начинание. Защото е нагло. И ще ги изтипосам публично, ако решат да мамят така евтино.
Блоговете
За моя огромна радост книжните блогъри се множат. Немалко колеги по клавиатура също пишат за книги, дори и в техните сайтове да има какво ли още не. И това е от прекрасно, по-прекрасно. Колкото повече гледни точки към книгите, толкова по-добре. Опитвам се всячески да следя всичките, защото постоянно откривам чрез тях великолепни книги, за които инак никога не бих разбрал навярно. Хубаво е и че издателствата малко по малко започнаха да се усещат и вече пращат читателски екземпляри на доста блогъри, моите уважения за това. Всеки текст е от полза, щом помага да се отграничи хубавата от лоша книга. Не приемам обаче насоката да се хвалят всички книги, за които се пише, още повече ако е от благодарност. Просто не става така, пичове, както каза любимият ми Алекс във връзка с една скорошна корично-преводна издънка на уважавано издателство.
Книголандия в частност се развива чудесно от моя гледна точка. Вече имам готов план за преминаването й на ново ниво – Книголандия 3.0, в която ще се опитам да запазя духа и да добавя много нови функционалности: например видима селекция на препоръчани книги, не само една, както е сега – постоянно попадам на заглавия, които искам да видите; подреждане на Книговището в далеч по-удобен вид от огромния списък, който има сега; добавяне на информация към книгите – например преводачи и редактори – вече знам, че добрите професионалисти трябва да се споменават наред с авторите и др. Възможно е да намаля малко темпото тук, за да освободя още повече пространство за работата в издателството – в дългосрочен аспект това ще е от полза.
Надявам се да появяват все повече блогове за книги или пишещи за книги изобщо. Искам да има разнообразие от мнения, да спорим, да има истинска страст в отношението към книгите! И да срещам все повече и повече невероятни хора, както последната седмица имах щастието да се запозная със страхотната Лора, стояща зад впечатляващия книжен блог на английски “Read With Style”.
Читателски
Въпреки шизофреничната ми същност, изложена в горните три секции, аз си оставам редови читател, за който четенето е преди всичко удоволствие. Обичам добре направените книги, без значение кое е издателството – готов съм да похваля и да препоръчам на приятели всеки, който си е свършил добре работата. Обичам да се вслушвам в мнението на околните – така съм попадал на немалко хубави книги. Обичам да чета книга в парка, у дома във фотьойла, денем в рейса на път за работа в дъждовен ден. Просто това е нещо нормално и определено се вбесявам, когато на това се гледа с неразбиране, както се случва в милата ни, зомбирана от телевизията, родина.
У нас се чете. Да, не е масово, не е всенародно – но къде ли е така в държави, където консуматорското общество е сложило отпечатъка си? И все пак непрестанно срещам нови и нови интересни хора, за които книгата е приятел. За мен няма значение дали четеш книга за ден, седмица или месец. Важно е да го правиш изобщо и да намираш в това радост и полза за себе си. И да имаш библиотека у дома си, естествено.
Като читатели днес се радваме на изобилие от хубави книги – въпреки посочената по-горе огромна плява, сред нея все пак се промъкват качествени автори, които си заслужават вниманието ни. Смятам, че все още у нас се издава твърде малко преводна нехудожествена литература, защото продължава да битува мнението, че хората приемат четенето само като средство за удоволствие. Е, аз смятам, че удоволствието преспокойно върви ръка за ръка с научаването на нови неща и добрата нехудожествена книга е от огромна стойност.
Четенето възвръща позицията си на интелектуален отграничител, както е било винаги в човешката история. И все сам за себе си ще решава дали иска да бъде Човек с книга в ръка, или просто безличен потребител/гласоподавател.
Бъдещето
Реших да добавя тази пета част по две причини – числото 4 не ми допада и (по-важното) електронният ми четец Pocketbook е нещо много важно за мен. Знам, че непрестанно се коментира сблъсъкът между четците и хартиените книги и много хора са се вкопчили в последните, в което само по себе си няма нищо лошо. Аз чета поравно и тях, и електронни формати и не ги деля по никой начин. Всяко от двете си носи удоволствието и нямам никакво намерение да ви убеждавам в позитивите на едното или другото.
Въпросът е наистина издателствата да се стегнем (тук твърдо включвам и “Изток-Запад” и себе си) и да натиснем здраво в развитието на електронните формати. Да, западните издателства имат сериозни изисквания, едно от които е DRM защитата и това е непроменимо като смъртта и данъците (е, за някои издателства последното май не чак толкова непроменимо, но замълчи, сърце!). В момента тази възможност предоставя само изключително инициативната Диана Бойчева и “БГ Книг@”, които са първопроходниците на един бъдещ голям пазар и уважавам усилията, с която проправят пъртината през издателската мудност и неповратливост. Подкрепям изцяло това, което правят и считам за смешни всички пискания от страна на някои динозаври в издателския бранш срещу тях.
Не можем да не споменем и великолепната “Читанка”. Не съм променил мнението си за тях и на йота – това е прекрасно място, което е от огромно значение за всички. И се надявам да няма повече идиотски платени акции. Но нещо ми подсказва, че това ми пожелание няма да се сбъдне. Ще се водят още куп битки, докато някои се осъзнаят, че пълната прозрачност към една книга е от полза за всички по веригата.
Поглеждайки нагоре, имам чувството, че не съм казал всичко. Книгите в България са една огромна тема, по която може да се напише цяла книга поне. Мечтая за толкова много промени, една от които, естествено, е убийственото ДДС върху книгите. Но с правителство като настоящето, способно на всякакви отстъпки за всеки, но не и четящите, ще си останем с пръст в уста още доста време. Има време и за тази битка, мисля си, и тя ще бъде водена все някога – не искам да ставам лош пророк като Ленин, който предвиждал революцията за времето на децата и внуците си буквално в навечерието на Февруарската революция. Но за подобна промяна е нужен консенсус между издателствата, а не сдружения от картелен тип, както е сега.
Чудя се какво да ви кажа за финал. Нека е нещо хубаво, празник е все пак. Нека след 10 години напиша отново такава статия на този ден. И да се е променило всичко, срещу което негодувам. Това е хубаво пожелание за 23 април 2011 г., нали?
Приятно празнуване на книжния ден!
