Книгите и четенето са деликатна материя, както се убеждавам пак и пак в последните години. От една страна, за мнозина те са идентификационен маркер кои са и защо не са като другите, те ги приемат лично, почти като обект на свещенодействие… от друга, аз лично не знам нещо по-вдъхновяващо и което си заслужава да бъде споделяно с всички, навсякъде, винаги и по всяко време. Разбира се, крайностите са винаги укорими, но и малцина сме там, в тия критични зони на пълното заключване у дома с книга в ръка срещу размахването на това, което четеш, по улиците или из социалните мрежи. Затова и идеята за „Чети с мен“ се появи от само себе си, тя е логично следствие на конвергенцията между това последно ретро удоволствие – четенето на книги, и дигитализиращите се и витаещи в споделени социални виртуални общности читатели. Аз разбирам четенето като гордост, като споделеност, като нещо, което е неделима част от живота – то съчетава в едно дрехите, по които те посрещат, и ума, по който те изпращат.
Преди четири години имаше едно масово четене в Южен парк, което се получи страхотно и много вдъхновяващо – около 1500-2000 души се събраха, четоха, пяха, смяха се, ля се бира… Сега отиваме една стъпка напред – по инициатива на Министерството на културата, с подкрепата на Министерството на образованието и Столична община, под патронажа на Президента, с десетки партньори от различни организации, в очакване на много популярни лица… да, това звучи хубаво за някои, дразнещо за други, все тая – важното е, че хиляди читатели ще се съберат на едно място, ще споделят с приятели емоцията, ще се забавляват и ще си прекарат добре (в това съм сигурен, макар че прекарването добре е дело на желаещите да си прекарат добре, ако мога да перифразирам Илф и Петров). Важно е, че много ще дойдат с децата си, за които са подготвени много изненади (Вал Стоева от www.detskiknigi.com ги разбира тия работи), а щом техните очи са пълни с щастие, книгата ще я бъде и занапред. Да, тя няма да умре нито в близък, нито в средносрочен план, но и не бива да бъде оставяна да изтлява някъде встрани – изкуство като музиката е също нещо лично, също човек я приема главно насаме, но точно големите концерти носят истинската тръпка и емоция от досега с нея.
„Чети с мен“ е книжният еквивалент на рок концерт.
Не чувствам в себе си желание да убеждавам, да назидавам, да сипя излишни аргументи – събитието ще се случи и силно се надявам да е просто първият гръм от една буря, която да помете многото тиня, която затлачва хоризонта. Проблемите са много и те не са скрити, а явни за всички. Вярвам силно, че с мишкуване те няма да се оправят, нито с прекланяне на главици – убеден съм, че със събития като това в неделя поне няколко политически глави ще уврят, че и читателите са гласоподаватели, и че от тяхното мнение могат да зависят важни неща. Хубавото е, че четящите нямат профил, нямат нищо общо помежду си, освен тая споделена страст – те не могат да бъдат обобщени, не могат да бъдат обяснени, нито приведени под най-малко общо кратно. Но ги има – по парковете ги виждам все повече, в градския транспорт са навсякъде, в социалните мрежи снимките на книги почти достигнаха тези на храна и са се устремили към абсурдните висини на снимките на котенца и бебенца 🙂 (последното на шега, разбира се, нищо не може да победи снимките на котенца и бебенца).
Каня ви да почетем заедно в неделя не за друго, а за да сме заедно. Аз имам нужда да виждам много четящи хора около себе си, харесва ми да съм част от нещо голямо, от една шумна, умна и умееща да се забавлява общност. Нищо от това не изключва истинската стойност на четенето като източник на знание, на култура, като съвършеният оформител на умове и души.
Нека почетем заедно.
И каня всеки един читател на Книголандия:
Чети с мен.
–––
Повече информация за събитията в София и в други градове може да откриете на страницата във „Фейсбук“, карта на тези събития има в „Аз чета“, а тук може да отбележите присъствието си, за да получите допълнителна информация идните дни.