Едва ли са много трилърите, които започват със смъртта на серийния убиец, поне аз не бях чел такъв досега, така че „Четвъртата маймуна“ на Джонатан Баркър прикова вниманието ми още с първите страници. Едно доскоро неуловимо чудовище лежи смазано на асфалта, а полицаят, който го е преследвал неуморно и отчаяно е броял жертвите, е готов на всичко, за да намери последната. Защото с тялото е намерена кутия – като тези, които изродът дълго време е изпращал, и в нея има познато съдържание: прясно отрязано човешко ухо. Системата е проста – убиецът иска да наказва тези, които са направили зло, и отвлича дъщерите им… в началото изпраща в кутия ухо, сетне очи, накрая език… в крайна сметка откриват тялото. Четирите маймуни, които не чуват, не виждат, не говорят, не правят зло… Неуловим и безмилостен, извергът пак и пак е убивал момичетата, за да накаже бащите им, които до един се оказват намесени в тъмни деяния.
Кутията с нейното зловещо съдържание е придружена от дневник. В него убиецът се изповядва – описва своето детство, родителите си, тяхната обич… и тяхната извратеност. В тази странична линия всъщност е истинското сърце на книгата, същинският трилър е точно там, където най-малко го очакваш, и който започва така невинно и възбуждащо. Дума повече няма да кажа, но да, там Баркър наистина показва, че пише с диаболична наслада, която изпъва нервите на читателя и го кара да се страхува от тъмното. И че тъмното в човека понякога изобщо не личи отвън.
В основната линия действието продължава точно два дни, проследени по часове. От откриването на трупа, през идентификацията на жертвата, връзката с бащата – богаташ, забъркан в куп сделки за милиони, през проследяването на следите и внезапните разкрития, които обръщат всичко с главата надолу. Формулата на добрия трилър е спазена изцяло, напрежението непрестанно се покачва, а главният протагонист сам носи жестока рана, с която трябва да се бори.
„Четвъртата маймуна“ съдържа книга в книгата – и определено е един от най-интересно конструираните трилъри, които съм чел. Двете линии не са хармонични, но се допълват по някакъв неуловим начин, а в края получават и така нужното си преливане една в друга, че и в трета. Както си личи от номера в оригиналното заглавие, книгата има продължение, което ще излезе тази година – The Fifth To Die, надявам се да го видим скоро и на български.
