Признавам, очаквах поредното начало на приказна поредица за тийнейджъри, в която незабележимото наглед момче се оказва свръхнадарено и след обучение при стар магьосник се впуска в битки със злото. И първите петдесетина страници ми дадоха точно това, до степен да е неотличима от доста други, примерно трилогията „Черният магьосник“ на Труди Канаван.
Да, ама не. Постепенно Джоузеф Дилейни се взе в ръце, вмрачни нещата и до края превърна „Чиракът на Прогонващия духове“ в много приятен хорър от по-лека класа, с доста страховити сцени и оригинални (поне не съм срещал досега подобни) решения за многото лица на злото и вариантите за борба с него. В никой случай не казвам, че книгата е свръхоригинална, но има чудесен привкус на нещо, което все пак излиза от калъпа – и в крайна сметка основната ми аналогия е с “Флорънс и Джайлс” на Джон Хардинг, която също ме изненада с по-зловеща от очакването ми същност, или пък „Защитения“ на Питър Брет.
В света на Дилейни хората си живеят в безтехнологично аграрно общество, в постоянен досег с призраци, вещици и богърти, които си имат богата класификация на подгрупи и борбата с тях си е цяла наука. Прогонващия духове е длъжност, която е свързана с много опасности, а малцина чираци оцеляват, за да поемат работата, когато титулярът остарее. Томас Уорд (разбира се, седми син на седми син) притежава потенциала да се изучи и да поеме борбата със злото, но до този момент има доста време – той успява бързо да се набута в ред неприятности с кръвожадна вещица, а вътре в себе си води борба с нежеланието да се отдаде на опасния и самотен живот на Прогонващ духове. Неизбежно, има и момиче, вещица, още движеща се несигурно по острието между доброто или злото, и противоречивите отношения между двамата ще поведат бедния Томас към досег със смъртта.
„Чиракът на Прогонващия духове“ е кратка, бърза, наситена и мрачна, достави ми неочаквано удоволствие. Предполагам, че ако четящият е под 20 и още не е опукал един тон фентъзи, фантастика и хорър, ще му хареса още повече. Определено ще чета и следващите части, дано Дилейни покаже реално развитие на героя си.