Чистка на трупаната с десетилетия душевна и историческа кал

   „Чистка“ на Софи Оксанен е от онези книги, които не мога да усетя истински, знам това и го приемам с примирение. Трябва истински изострена женска чувствителност, за да се съпреживее драмата на героините и да се почувства дълбината и горчилката тяхната болка. Аз, от друга страна, се насладих на полифонията на смесването на историческите времена, на погледа към една друга държава, стъпкана брутално от СССР, на промяната в мисленето на хората в посока вяра в светлото бъдеще и нуждата от насилие в настоящето, на отчаянието и малките кълнове на съпротивата, които никога не могат да изкласят. А там някъде е драмата и на един мъж, откъснат от съпругата и детето си, заключен с години, затворен в клетката на една жена, чиято любов към него разрушава живота му.

    Софи Оксанен уж разказва простичко две различни истории, разделени от десетилетията, а ги свързва с всяка сцена по някакъв начин. В едната две сестри – едната бляскава и красива, другата свита и вечно пренебрегвана – се оказват сред бурните исторически събития от и след Втората световна война, а бурната  любов на едната с враг на комунистите ще я обрече на депортация далеч от родината. Другата, вечната сянка, влюбена до полуда в същия мъж, ще извърши непростими неща, ще предаде кръвта и близките си, ще оплете мрежа, в която да го впримчи и нивга да го не пусне. Тя е морално чудовище, но не от онези, които отвращават, а от тези, които разбираш, защото виждаш стъпка по стъпка пътят към падението им. В тази част на книгата историческото време дава толкова материал за конфликти, за сблъсъци и промени, че четейки, не можех да смогна на темпото на случващото се – а зловещите сцени в мазетата на полицията ме стъписаха с озъбената си откровеност.

   Десетилетия напред комунизмът е паднал и в Естония е станало още по-гадно. Дъщерята на депортираната сестра, расла в един различен, много различен свят, се завръща към родното място на майка си по най-брутален начин – като проститутка, държана в робство от двама безскрупулни изрода. Търсейки спасение, тя попада в дома, който й е бил отреден, но в който не е живяла нивга – среща леля си, която винаги е чакала някой да се върне да й поиска сметка за извършените предателства. Време е за чистка, неумолима чистка в натрупаната и затлачена кал – а между тези две жени от различни поколения, преживели невъобразими кошмари, започва борба за честност и истина. А кому ли са нужни след всичко това?!

   „Чистка“ е много открита и ръбата книга, определено не е за четене на плажа със сигурност. Универсалността на посланието й лесно обяснява, че е преведена на десетки езици и е пожънала толкова награди, макар че и самата тематика – дълбаене в историческите рани – предполага, че би имала успех в конкуренцията на други произведения с не толкова щекотлива тематика. Всяка държава си има такива романи, при нас се сещам за помитащата „Мравки и богове“ на Стефан Цанев. Литературата може и трябва да дълбае в тия рани, защото политиката е доказала, че умее само да ги използва като пропагандно средство, но не и да ги лекува в дългосрочен план.