Никой, доколкото ми е известно, не е предприемал духовно търсене, защото животът му е бил нескончаемо празненство. Търсим Бог, както и да го определяме, защото страдаме и не знаем как да спрем да страдаме.
Издателство „Изток-Запад“ имат издадена една чутовна тухла от 1824 страници – „Религиозните традиции на света“. Няколко пъти съм я разглеждал, но и за миг през ума ми не е минавало желание да я чета – знам, че човекът е измислил безброй богове и ритуали и ми стига информация за основните, за да знам, че не държа да научавам прекомерно повече за всички изчанчени идиотщини, в които се влага свещен смисъл. От друга страна, харесвам аналитични книги, било изцяло атеистични, балансирано агностични или умерено религиозни – като например „Еволюцията на Бог“ на Робърт Райт, „Вярващият мозък“ на Майкъл Шърмър, „Изгубените християнства“ на Барт Ърнам, „Зилот“ на Реза Аслан, „Моралният пейзаж“ на Сам Харис, „Бялата богиня“ на Робърт Грейвс, „Делюзията бог“ на Ричард Докинс, „Духът на атеизма“ на Андре Конт-Спонвил и много други.
Купих си „Човек търси Бог“, защото съм чувал тонове препоръки за първата издадена у нас книга на Ерик Уайнър – „География на блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света“. Защо реших да се насоча към другата и аз не знам, един от ония импулсивни моменти в книжарницата, когато просто не можеш да върнеш книгата обратно на рафта. Бързо се усетих, че предстои забавление – но и че не бива да приемам сериозно това обикаляне на Уайнър, доста адекватно е определил странстването си като „флирт с божественото“ и не задълбава хич.
– Това добре – казвам. – Ами частта с танците, държането за ръце и гледането в очите? Нали се сещаш, глупостите.
– Да, правим всякакви глупости – отговаря той без дори нотка на извинение. – Всички религии вършат глупости.
Има право, както може да потвърди всеки, присъствал на католическа меса или еврейска сватба.
Дали с догмите на исляма, дали с мълчанието в някоя шантава ню ейдж секта, дали със сериозните ритуали на католицизма и еврейството – в „Човек търси Бог“ е засегната малка, в никой случай представителна, но все пак колоритна част от огромния спектър вярвания, които занимават прекомерно голяма част от човечеството и за които се хвърлят огромни ресурси и време, които иначе биха били използвани далеч по-продуктивно… но мълчи, сърце. От Майкъл Шърмър научих, че няма да останем без религия никога, просто така работи нашият мозък и дори единици да се измъкват от тия неща, то за повечето хора това е невъзможно – а дори привидно един човек да не е религиозен по обичайния начин, то той насочва религиозна страст към нещо друго (при мен ще да са книгите :)).
Сега разбирам защо постът е съществена част от толкова много религии… Не е лесно да намериш Бог с пълен стомах.
Сега ви оставям с интересни според мен цитати, които си извадих, защото хич нямам намерение да ви преразказвам какви приключения преживява Уайнър – извадени вън от неговия духовит стил на разказване, те са непълноценни.
След като не се вписвам в нито една готова духовна категория, решавам, че трябва да си измисля нова: обърквист. Както личи от името, ние, обърквистите, сме объркани – дълбоко и изначално, – щом стане дума за Бог и религия.
–
Бях – и още съм – рационалист. Вярвам, че разумът и неговият отрок, науката, са хубаво нещо. Съмнявам се обаче дали разумът сам по себе си е достатъчен за щастлив, пълноценен живот. Никой, доколкото знам, не е разсъждавал до състояние на пълно блаженство.
–
Религиите се целят високо, но често падат ниско, както доказва дори бегъл поглед към заглавията в пресата: ислямски атентатори самоубийци, католически свещеници педофили, множество апокалиптични култове. Тези перверзии обясняват защо много от приятелите ми заобикалят религията, всички религии, доста отдалече.
–
Хората може и да не знаят много за исляма, но всеки има мнение за него, дори да не го споделя с другите. Аллах е Богът тежка категория.
–
Ню ейдж движението си има начин да превръща дори най-здравите древни традиции в каша. Религиите са като националните кухни. Пътуването им се отразява зле.
–
Истинският тест за добрата религия, както забелязал Гилбърт Кийт Честъртън, е дали можеш да се шегуваш с нея.
Един от първите белези на светеца – пише Томъс Мертън – е, че другите хора не знаят какво да го правят.
Времето има склонност да превръща налудничавите истории в наследствена мъдрост, откачалниците – в мъдреци.
По-лошото е, че няма кафе, което само потвърждава слуховете за незачитането на човешките права в Китай.
Да твърдиш, че познаваш Бог, защото си религиозен, е, като да кажеш, че си се наял добре, защото си прочел менюто.
P. S. Уайнър не открива „своя“ Бог, но открива ред неща, които го правят по-щастлив човек. А в общи линии нищо повече не можеш да изкяриш от духовните дирения 🙂
Още едно мнение вижте в „Жената днес“.
От същия автор
От същите жанрове
