Жанр: Притчи

Издателство:

Автор: Жан Жионо

Оригинално заглавие: L'homme qui plantait des arbres, 1953.

Преводач: Калоян Праматаров

Корица: Виктория Видевска, мека.

Година на изданието: 2022

Страници: 42

Рейтинг :

Време за четене: 2 минути

Ozone.bg

Пропуснал съм излизането на „Човекът, който засаждаше дървета“ на Жан Жионо и навярно нямаше и да разбера за съществуването на тази въздействаща притча, ако не ми я бяха подарили на щанда на издателство „Ерове“ на последния панаир. Оригиналната корица крие една наглед простичка история, написана преди седемдесетина години, и чиято причудлива съдба е описана още в началото.

А целият сюжет наистина може да се сведе до самото заглавие – срещата с един овчар, който с тиха отдаденост всяка вечер подбира „сто перфектни жълъда“ и ги засажда на следващия ден. Елзеар Буфие е от онези вечни литературни герои, които остават като символ – подобно на „нашия“ Георг Хених от баладата на Виктор Пасков. През погледа на разказвача надникваме в неговия живот и преди Голямата война, и след нея, и през междувоенния период, та чак и след Втората световна, тези мрачни десетилетия, които свързваме с всичко друго, но не и с мирен, кротък, отдаден труд. Период, в който отнемането на живот и опустошението са смазващо доминиращи – освен на това място и в тази литературна вселена, където засаждането на живот и облагородяването продължават ден след ден. За да отведат към по-добро бъдеще, стига да не бъде разтурено от недоброжелатели.

Смиряваща е тази книжка. Възпираща бягството на мислите, на часовете, на градския ни маратон. Едно малко литературно бижу, отглас от друго време, но с достатъчно сила, за да отекне в наши дни още по-силно. Хубаво е, че я има.