Надявам се знаете какво е хайку. За тъга нерядко срещам хора, коитоне са и чували за този тип поезия. Но щом сте в Книголандия, предполагам сте наясно с очарованието на миниатюрните японски стихчета.
Романчето “Човекът, който пишеше хайку” ме зарадва искрено. Бе ми препоръчано от преводачката му Светла Христова, която, трябва да се признае, е свършила чудесна работа, за да стане книгата толкова очерадваща.
Ланю разказва чрез перото си (или писалката си “Бик” по лични призания) за приключенията на бъдещия поет Зъбльо, който става ученик на прочутия хайкуписец Чаша чай. Мечтата на момчето е трудно изпълнима – той трябва да се научи да следи пътя на охлюва и дори да чуе растежа на тревата. Покрай него и Чаша чай ще се извъртят пъстравърволица герои, сред които един нещастно влюбен властник, един черноглед и чернодреш поет, негов колега, който твори… наум, и много други.
Ланю е създал наръчник за писане на хайку, който ще ви очарова от първата до последната страница, залагам си репутацията на неизлечим книгофил!
Ето и няколко от прекрасните хайкута в книжката:
не е бреме
луната върху сведените
клони
пияният нежно
целува луната
за “лека нощ”
в очите
на мъртвата котка
есенно пълнолуние
след среща с костенурката
всеки камък
изглежда подозрителен
