Човекът сянка е кръвен наследник на Джак Изкормвача

   И помни – не чувам гласове, нито получавам заповеди от Бог.
Единственото, в което се вслушвам, са ударите на собственото ми сърце.

    Често издателската ми работа следва читателските ми интереси. По принцип никога не съм бил особен фен на трилърите, но в последната година-две това се промени, от една страна заради книги, които ме изненадаха много приятно („Истината за случая ‚Хари Куебърт‘ на Жоел Дикер, “Галвестън” на Ник Пизолато, „Тримата” на Сара Лоц, “Къща от карти” на Майкъл Добс , “Кралицата на Юга” на Артуро Перес-Реверте, “Конклав” на Робърт Харис, “Стръв” Хосе Карлос Сомоса, “Седмият мор” на Джеймс Ролинс и др.), от друга, просто имам нужда от по-леки заглавия, за да разпускам от убийственото темпо, което съм си наложил. И макар да си падам по апокалиптичните трилъри, в които съдбата на света виси на косъм, очите ми светнаха, когато миналата година на една от срещите ни във Франкфурт заговорихме за книгите на Коуди Макфейдън. Дотогава те не бяха предлагани за нашите ширини изобщо (не разпитвах в детайли защо), но вече имаха зелена светлина да ги покажат – и само като казаха, че поредицата за специален агент Смоуки Барет, състояща се от пет книги, е продала зашеметяващите 3,5 милиона копия само в Германия, вече знаех, че искам този автор сред моите.

   Лятото е благодатен сезон за издаване на смразяващи трилъри, затова и насочих излизането на „Човекът сянка“ за жарките дни. Историята започва с най-тежкия период в живота на специален агент Смоуки Барет, страхотен ловец на серийни убийци, една от звездите на ФБР. Тя притежава изключителна интуиция за начина, по който работят мозъците на тези чудовища в човешки облик, и е успяла там, където мнозина са се проваляли. Само дето това я превръща в мишена – и един от тях влиза в дома ѝ, пленява мъжа ѝ и го измъчва до смърт пред очите ѝ. Смъртта застига и дъщеричката им – и макар Барет да се спасява на косъм, остава обезобразена отвън и опустошена отвътре. Сега мисълта за самоубийство я занимава през цялото време и само редовните срещи с най-добрия психолог на Бюрото я задържа сред живите.

   Тук се появява Джак-младши. Обявил се е за кръвен наследник на Джак Изкормвача, но в тон с модерните времена на прицел взима красиви жени, които имат собствени еротични сайтове в интернет. Серийният убиец е умен, дяволски умен, и успява дори да привлича помощници за своите пъклени действия. Запис на едно от издевателствата е изпратен във ФБР с получател Смоуки Барет. Жертвата е най-близката ѝ приятелка от младостта, с която постепенно са загубили връзка. Извергът не само я е убил мъчително, но е и завързал дъщеря ѝ за трупа, където тя е прекарала в кататония в продължение на дни (нарочно споделям такива подробности, за да прецените дали книгата е за вас, хич не е за хора със слаби нерви). Сега момичето не говори изобщо, но Смоуки решава, че е длъжна да се погрижи за нея. Две счупени същества намират опора една в друга.

  Убиецът следва строг кодекс, наследен от Изкормвача. Един от тях е да намери следовател, който е достоен да го преследва – защото само в играта на котка и мишка и постоянното надлъгване той може да се докаже като по-висше същество. Избрал е Барет, защото тя е най-добрата. И сега на прицел е не само тя, но и нейния екип, всеки от които има какво да губи – всичко, за да я накара да го преследва с настървение, каквото досега не е изпитвала. Той започва да отнема по нещо на хората около нея – и кръвта започва да се лее.

   Признавам, много сцени ми бяха в повече, определено имаше мигове, в които настръхвах целия и се чудех на фантазията на Макфейдън. Но после се сещах за документални заглавия или статии във вестници, в които съм чел за още по-ужасяващи издевателства и се кротвах – литературата просто следва реалността. „Човекът сянка“ е гаден, ръбат трилър с наистина счупен главен герой, който има срещу себе си гениален антагонист за противник. И дори не ме впечатли толкова кой е той всъщност, а пътят, който изминава, за да стане това, което е – съграждането на едно чудовище не изисква нищо повече от отдаден родител и невинно дете, механизмът, с който религията и национализмът се предават от поколение на поколение. Но в случая това, което се предава, е иделогията на хищника и легендата за останалия незаловен легендарен убиец Джак Изкормвача.

  Благодаря за превода на Коста Сивов, той бе първият човек, който потвърди еднозначно, че серията си заслужава, и на Живко Петеов, който прие предизвикателството да направи зловеща корица без капка кръв на нея. Държах да си личи ясно същността на романа, за да си прецени всеки дали е за него, наистина натурализмът на места е смазващ. Втората книга – „Лицето на смъртта“ – вече се превежда и ще излезе на български догодина.