Втората световна война е завършила не по начина, който знаем. Съюзническите сили са разгромени и Нацисткият райх и Небесната империя са поделят света под тъжния поглед на излъганата фашистка Италия. Северна Америка е разкъсана бързо и ефективно – изтокът е за японците, западното крайбрежие е под немска окупация, а между двете остава малка, уж независима централна част.
Немците се развиват с неумолима педантичност – Космосът е техен, предвиждат скорошен полет до Марс. Евреите са сякаш изчезнали, Африка е обезлюдена след зловещи експерименти. Японците от своя страна властват над своите владения по свой начин, налагайки унизено положение над чуждите народи, които трябва да угаждат на надменните си завоеватели.
Действието се завърта около две книги, едната фантастична – „И скакалци земята покриха“, според която Остът всъщност е загубил войната. Другата е „И Цзин“ — китайската „Книга на промените“, според чийто пророчества и японците, и покорените народи насочват животите си. Първата книга е абсолютно забранена в немските територии, но се просмуква откъде ли не в ръцете на главните герои. А те насочват действията си в много разнопосочни посоки – от предотвратяване на унищожителен глобален удар на Райха срещу доскорошния им далекоизточен съюзник, до откриване и ликвидиране/спасяване на автора на „И скакалци земята покриха“ – Хауторн Абендсън.
Книгата е една от иконичните в жанра алтернативна реалност, но за мен бе малко разочароваща – с такъв материал Филип Дик можеше да разгърне огромна по мащаб картина, а не да се съсредоточава в намекване, че китайските предсказания са реални и всъщност нашепват, че тази вселена не е истинска.
P.S. Вече имам обяснение и за корицата, благодарение на Стефи Савова, която коментира във “Фейсбук”:
“Фигурките се наричат „нецке“, понякога ги изписват „нетсуке“.:)) Изобразяват различни божества и имат значението на талисман. Често са изработвани от полускъпоценни камъни и имат художествена стойност. На колекционерските търгове в Лондон някои стигат доста висока цена. :)) Не мога да позная кое божество е избрано за корицата. :))”
Едно далеч по-положително мнение в “Сивостен”.