Нямат край добрите трилърови автори от Севера – този път силно ме впечатли Йорген Бреке, от когото вече са издавани две книги на български, но съм ги пропуснал – за сметка на това „Човешката природа“ ме впечатли с разчупената конструкция на действието – което за малко прескачаше напред, а след това авторът хитроумно отговаряше на зейналите въпросителни.
Историята събира няколко пресичащи се паралелни линии – на готов на всичко полицай, който иска да открие жена си, която го е напуснала, и да вземе дъщеричката им. Неговият образ е този, който задвижва целия сюжет, и който съчетава в себе си мощта на природна стихия и агресията на диво животно. На пътя му ще се изпречат обаче препятствия, едно от които е жена, която е избягала в търсене на себе си и се оказва на грешното място в грешното време. Съпругът ѝ, норвежкият разследващ Уд Сингсакер, е този, който ще търси любимата си докрай, макар едва-що да се възстановява от рани след друг опасен случай (за който, предполагам, пише в някоя от другите книги на Бреке). А сред това взривоопасно противопоставяне се намесва едно глупаво хлапе, забъркало се с откраднати наркотици, и един опасен тип, който има за задача да върне дрогата и/или голяма сума пари, и който не се свени да наранява жестоко невинни просто за назидание. Същевременно има и личен мотив да се забърка в тая каша, но него ще оставя да си откриете сами.
Цялото разнопосочно действие е силно преплетено като кълбо прежда и е всичко друго, но не и обичайният линеен сюжет на престъпление и търсене на извършителя. Точно обратното, всеки от пазителите на закона тук има и тъмна страна и какво да крие от колегите си, които искат обяснения за случилото се – с прескачания напред Бреке разкрива по малко от събитията, а сетне се връща и ги разгръща, така че уха! се превръща в ахаааа. Изобщо – много съм впечатлен от „Човешката природа“ на Йорген Бреке, имаше и това интелигентно подплатяване с класически препратки, което характеризира трилърите, които целят повече от проста пукотевица и екшън. Определено ще си намеря и „Заспивай сладък сън“ и „Където злото властва“, това е един добър автор.