Ето го пак тоя луд балкански хумор, който толкова харесвам. Анте Томич вече ми направи чудесно впечатление с „Какво е мъж без мустаци”, а сега продължава с „Чудото в Поскокова Драга” – още един бисер, който не седи хич по-долу от нашумели заглавия като тези на Юнас Юнасон – „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” и „Неграмотното момиче, което можеше да смята”, а у нас си има достойна конкуренция в лицето на Йордан Свеженов и неговите „Революция с аритмия” и „Анархия на три морета”, както и „Рицарите на празната чаша“ на Костадин Костадинов, „Руският съсед“ на Михаил Вешим и др. И все пак балканското си е балканско, толкова близко, абсурдно… и все пак реално до последния детайл.
В „Чудото…” е описана колоритната самобитност на едно семейство с баща с фиксация по качамака, и неговите четирима синове, кой от кой по-голяма скица. Фамилията живее в пущинака, далеч от цивилизацията, а опитът на двама инспектори да ги накарат да си платят тока завършва с пленяването им за дълъг период. Разбира се, че няма да плащат, кой плаща в тая държава?!
Идилията, гарнирана с огромен военен арсенал и твърди консервативни привички, е разрушена, когато единият син решава да си дири булка, като целта му е да открие своя стара войнишка любов. Тя обаче се е уморила да го чака и е напът да мине под венчило с арогантен началник в полицията… и патакламата започва. Следва отвличане в най-добрите традиции на уестърните, преследвания, а накрая цяла малка армия е изпратена да озапти лудаците в пущинака. Пътем обаче любовта е пуснала дълбоки корени, и другите братя я откриват по един или друг начин… за огромно неудоволствие на баща си, чийто серт характер се мери само с киселящината на виното, което пие.
Томич пародира умело порядките в хърватското общество, закостенялостта на населението вън от градовете, патриотичната гордост, която носи понякога само беди, и още куп неща, които не са хич непознати и в у нас. Определено „Чудото в Поскокова Драга” обаче не е по-добра от „Какво е мъж без мустаци“, там имаше повече широта на действието и повече герои, кой от кой по-голям образ. И все пак книгата си струва, идеална е за плаж и разпускане в лятното безвремие.
Още мнения за книгата има в „На по книга, две“ и „още един блог за книги“, както и в Goodreads.