Ето книга, която тотално промени мнението ми по протежение на трите си части. В ревюто си за първата – „Не пускай ножа“, написах дословно: “Въпреки зловещото си име, “Не пускай ножа” е тийнейджърски роман и няма претенции за повече…” Е, оказа се, че има. И ги защитава блестящо! След като във втората част – „Въпросът и Възражението“ – гражданската война на колонизираната планета се вдълбочава неимоверно, остава само едно – “Чудовищата на войната” да се развихрят…
Третата заключителна част е истинска шеметна феерия от действие, прилична на първата, но в много по-голям мащаб и с неимоверно повече герои. Появяват се две нови неизвестни в уравнението – тежковъоръжена совалка от наближаващия конвой с нови заселници и огромна армия диваци, поставили си за цел да избият завинаги Сечта – името, което са дали на човечеството, след като са опитали жилото му (без меда). Тод и Виола са в постоянна опасност сред цялата огромна бъркотия – армията на Кмета трябва да се справи с диваците и прави това учудващо добре, въпреки изненадващите им технологични иновации. Погледът на Патрик Нес адски уместно се пренася и сред тях, и през очите на един дивак – последният оцелял от робите на Тод и сина на Кмета – ни се разкрива един съвсем различен светоглед, основан на споделянето на мисли и чувства. Три армии са се разположили една до друга и жадуват взаимното си унищожение, но множество фактори определят патовата ситуация и трескавото търсене на окончателно разсичане на гордиевия възел…
Просто не мога да опиша колко пъти нещата изглеждат решени и в следващия миг се променят генерално. Съюзи се създават и разпадат непрестанно, дори се стига до безкрайно абсурдната ситуация Кметът Прентис да се съюзи с омразното Възражение и тяхната своенравна водачка госпожа Койл. Изправени пред неминуемо унищожение, хората трябва да забравят за малко взаимния си антагонизъм и да се опитат да се оцелеят до идването на конвоя… но и диваците имат своите планове и не, те не са лошите в романа – те са местните, които просто защитават себе си и планетата от агресивните натрапници (заради което е и доста дразнещо да бъдат наричани “диваци” всъщност). А и цивилизацията им изглежда толкова напреднала на фона на зловещата човешка алчност и мерзост…
“Чудовищата на войната” са отприщени и ще се лее много, много кръв, докато една последна морска битка няма да реши какво ще се случва на планетата на откритите мисли…
Третата част на “Живият хаос” е категорично най-добрата от трите. Неимоверно усложнена спрямо първите две, тя показва истинско израстване в Патрик Нес – непрекъснатото прескачане през различни гледни точки малко уморява, но успява да покаже ситуацията в цялата й неимоверна пъстрота. Не е никак случайно, че след престижните номинации на първите две части, третата най-сетне спечели наградата Карнеги тази година.
“Студио Арт Лайн” са подходили много сериозно към книгата и с чудесно разиграване на шрифтовете слагат интересни отграничения на мислите и думите на различните герои, през чийто погледи тече действието.
Държа да спомена и превода на Златка Паскалева, която великолепно се вписва в стила на автора и видимо се е забавлявала при работата – нещо жизненоважно, за да се предаде очарованието на такъв сложен роман като “Чудовищата на войната”.
