Жанр: Драма, Трилър

Издателство:

Автор: Татяна Попова

Корица: Мариана Станкова, мека.

Година на изданието: май 2019 г.

Страници: 160

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Ozone.bg

 Има голяма вероятност да съм сред четящите най-много дебютни романи от български автори у нас – разбира се, огромната част са ръкописи, които са минали първото сито на нашите рецензенти, получили са позитивна оценка и са се наредили на опашка да си намерят отговорен редактор, който да им гласува доверие, да ги защити на съвет и да ги предложи по добър начин на читателите. Това далеч не се случва автоматично, не мога да кажа, че знам какво търся точно, но знам, когато го видя – затова и веднага си записах заглавието „Чуй щурците“ на Татяна Попова, когато бе обявено, че печели Деветия национален литературен конкурс „Хермес” и ще излезе съвсем скоро.

  Историята накратко – един млад учител, Николай, е разкъсан между своята извънсемейна авантюра и предизвикателствата на професията, които отиват далеч отвъд преподаването. В училището му се случват необичайни и жестоки събития, а заедно с училищния психолог Емил са в ролята и на утешители, и на звероукротители. Животът на Николай малко по малко излиза от релси, а събитията стават все по-жестоки, за да кулминират в разкритие какво провокира насилието, което ги заобикаля. Отваря се прозорец към тайни на учениците, забранени за възрастни – един потаен свят, в който технологиите подпомагат най-жестоките инстинкти и желания. Но далеч не всички възрастни са невинни.

    По някакъв начин историята ми напомняше на трилогията „Домът, в който…“ от Мариам Петросян, чиято трета част още не смея да подхвана, защото подозирам, че ще е опустошителна след задълбочаващата се драма в първите две. Само че Татяна търси по-преки пътища към изразяването на случващото се, а не мога да преценя доколко нейната собствена професия на учител ѝ позволява да описва реалности, които лекомислено бих причислил към художествена измислица – и бих сгрешил. Но оценката за тази книга не е никак лесна.

   Защо започнах с това обяснение по-горе за дебютните романи? Защото четенето на такива, особено от млади, много млади автори, изискват внимание и известна доза разбиране. Защото често това са смели текстове, притежаващи талант и вътрешна енергия, но още липсва шлифовката на годините и рутината, която изглажда писането до наистина професионално ниво. На което в момента са броени български писатели, знаем си ги поименно. При Попова се забелязват точно тези „прегрешения на младостта“ – неравномерен и на места неовладян стил, прескачане или зависване на действието, неубедителни герои и предвидимост на основната загадка, но последното го отдавам на тоновете трилъри, които чета, все пак на практика същата фабула присъства в един от великите романи на последните десетилетия, но няма да ви кажа кой, защото веднага ще се досетите за какво говоря. Но пък го има другото – личи си талант, който ще се развива, вътрешна енергия на текста, острота и безцеремонност на решенията и рядка откровеност в разкриването на душевните низини. И прям поглед към децата, които са такива, каквито са – различни от предишните поколения, за добро или за лошо. И крайно безразлични към нашето мнение за тях.

   Лично моето мнение е, че „Чуй щурците“ би спечелила от още по-щателна и продължителна редакция, макар че тогава изниква рискът от заглушаване на оригиналния авторов глас. Въпрос на мярка. Мисля, че следващият роман на Татяна Попова ще покаже по-добре какво умее тя.