В сакристията на църквата в Соботин за първи път бе изречена страшната дума „вещица“. Само след няколко минути тя се предаваше от уста на уста и навън пред църквата, и сред гробовете на починалите. И съвсем скоро се разнесе из целия Саботин, из жеротинските владения.
И нямаше по-страшна дума от нея.
В едни предни мракобесни времена, за да се пише истината, трябваше да бъде облечена или като исторически роман, или като фантастика. Вацлав Каплицки избира да покаже негодуванието си от комунистическата диктатура и чудовищните съдебни процеси, които партията провежда със завидна страст, като се върне векове назад и опише други времена, когато страхът е властвал и безброй хора са умирали в името на зловеща идеология. Процесите срещу „вещици“ са едно от най-срамните петна върху историята на църквата, една от крайностите на омразата към жените, с които е пропита християнската религията от създаването ѝ, та чак до наши дни – показателно е, че дори на високо политическо ниво в Централна Европа (Полша) продължават посегателствата срещу слабия пол от страна на фанатичните религиозници, с което не се отличават особено от ислямските човекоподобни, които убиват с камъни. Но това е очевидно за всеки, който поне малко е запознат с религиозната история, а не с благовидната пропаганда за невежи.
– Процесите срещу вещиците не са като другите, госпожо графиньо – взе да обяснява Боблинг. – Инквизиторът трябва да се съмнява във всичко, тъй като самото подозрение е вече доказателство за вина.
„Чук за вещици“ е прекрасно написан роман, който има достойнството да не се заиграва с романтичните измислици, с които се характеризира като цяло разбирането за миналото у повечето хора. За всеки, който отбира от тия времена – препоръчвам например “Цивилизацията на средновековния Запад” на Жак льо Гоф, е наясно, че в тях властват глад, епидемии, жестокост и сляпа вяра, която оправдава с лекота всяко зверство. Каплицки описва как едно глупаво обвинение може да разпали пожар, който да изпепели цялата област – а властта, която дава тая сляпа вяра, позволява на разни наглеци да живеят богато и охолно, докато задоволяват безнаказано ниските си страсти.
– Хубаво е у вас, само книгите са множко – отбеляза гостът.
– Книгите никога не са много, господине!
– От опит знам, ваше преподобие, че многото книги обременяват мозъка.
Характерно за книгата е не само, че не дава лъжлива утеха, че доброто все пак ще победи – а и ясните образи на героите. Каплицки показва и как властта променя хората, както и как дори тези, които имат моралната сила, биват побеждавани от другите, които приемат вярата като абсолютната истина и я налагат с огън и жупел. Налице са, разбира се, и духовни лица, които са морално чисти и са близо до своя народ – но те са безсилни пред тези, които предпочитат буквата пред реалността – а библията е пределно ясна какво трябва да се прави със заподозрените в магьосничество. И клади запламтяват в името божие, и никой не смее да каже и дума напреки, защото е следващият.
Хората гледаха втрещено амвона. Чуваха неща, от които кръвта им застиваше в жилите. Никой не се съмняваше, че всичко, което казва господин свещеникът, е истина, та той няма да лъже в църквата!
Множество вътрешни истории обогатяват романа, точно както прави Хашек в романа за неподражаемия Швейк. Каплицки описва богато тия времена, в които сигурност няма за никого, а което войните и епидемиите не отнемат, го прави гладът и човешката глупост. И нищо не може да спаси тези, които са набелязани за жертви.
– Говориш глупости, братко. Нито мен, нито теб ни засяга това. Известно ти е, че нищо не става без волята Божия. Но никой от нас не знае каква е Божията промисъл. И ако в миналото са горели клади, то е защото са били богоугодни. И ако се вдигат нови, те също ще горят, защото са богоугодни. Ние можем само да укрепваме вярата си. И най-доброто средство за това е покорството и смирението. Вярата не бива да се размива с празни размишления. Всяка лоша постъпка произтича от мисълта!
„Чук за вещици“ изобилства от силни, достойни герои, които се борят, доколкото могат с антагонистите – с фанатиците или просто алчните. Кен Фолет например гради подобен сюжет в своята поредица, започваща с „Устоите на земята“, но той е по-милостив и позволява доброто да спечели, макар и давайки жертви. Тая утеха при Каплицки я няма – тук с изричането на думата „вещица“ се задейства една лавина, която помита всичко по пътя си. Но такива книги трябва да има и да бъдат четени, за да се познава миналото наистина, а не някакви митове и легенди за славни, хубави, небивали времена.
– Господин декан, говорите почти като advocatus diaboli. Със сигурност ви е известно, че адвокатите на вещиците, които се престарават в защитата на клиентките си, са твърде подозрителни. Прекалено чувствителен сте, господин декан! Всичко е в Божиите ръце. И ако на кладата е бил изгорен невинен човек, такава е била Божията воля. Такъв нещастник дори може да се смята за своего рода щастливец, за Божи избраник…
От същите жанрове
