Жанр: Исторически

Издателство:

Автор: Орхан Памук

Оригинално заглавие: Veba Geceleri, 2021.

Преводач: Ивайло Хранов

Корица: Мека

Година на изданието: май 2022 г.

Страници: 720

Рейтинг :

Време за четене: 8 минути

Валията имаше усещането, че целият свят гледа със съчувствие клетия Мингер, който не може да отговаря на изпращаните му телеграми, който не може да спре епидемията, и който не може да изгаси пожарите си – светът гледаше на неговия остров по същия начин, както гледаше и на цялата Османска империя.

Ozone.bg
Ozone.bg

    Актуална до болка, „Чумни нощи“ на Орхан Памук ни връща в самата зора на двадесети век, за да разкаже още една приказка, родена от ерудицията, въображението и силното перо на големия турски писател и носител на Нобелова награда. По свойствен маниер, който мога да свържа единствено със „Странност на ума“, но по-запознатите с творчеството му ще открият несъмнено повече паралели, той рисува един затворен в себе си свят, който се самоизяжда и самосъгражда едновременно, един уроборос, който е задвижван от постоянната динамика на сблъсъка между традиция и модерност. В началото обречената атмосфера ми напомни на тази на „Обсадата“ на Артуро Перес-Реверте, но това са писатели от два различни свята и това скоро си проличава. Памук пише за една отмираща империя и се опитва да пресъздаде родилните мъки на една измислена нация, която е заплашена в самата си сърцевина от невежеството и религиозността, които по време на епидемии са особено опасни. Дори преди век – или особено преди век, не знам, не мога да преценя дали днешното време е по-знаещо от онова, дали лековерието на съвременността не се припокрива с ограниченията на неграмотността от миналото.

Не всички бяха мъртви, но всички усещаха, че са в капан на този остров и в крайна сметка смъртта все някъде ще ги застигне.

  60097027  Мингер е красив, но маловажен остров в Средизмерноморието, разменна монета между Великите сили и Османската империя и средище на смесени култури, в което християни и мюсюлмани съжителстват малко или много мирно. Местната власт е вярна на султана, но внимава и да не дразни християните, което не винаги е лесно в стремежа да се угоди на желанията на правоверните. И ако този конфликт би могъл да бъде потушаван по мек начин десетилетия наред, то идването на чумата променя всичко. Валията е длъжен да декларира убедено „Тук болест няма!“, защото властта му се крепи на мира на острова, а той определено зависи от това да не бъдат прилагани крути мерки срещу болестта. Но пристигането и скорошното мистериозно убийство на опитния здравен инспектор, изпратен да организира ненавистната за местните карантина, а след това и появата на една султанска принцеса и нейния съпруг лекар, отклонени от мисията им към бунтовен Китай, отключват поредица от събития, които в първата половината на книгата се движат яваш-яваш, докато опознаваме острова, неговото население, настроенията им и опитите да се наложат половинчати мерки, които не водят до нищо. Властите са дълго време убедени, че епидемията е само престъпен заговор на християните, за да откъснат острова от Империята, имат примера на Крит, където се е случило нещо подобно, а изключително ниската грамотност, особено сред мюсюлманите, помага за развихряне на най-абсурдни конспиративни теории и откази да се спазват наложените мерки. Но болестта нехае за вярванията и за молитвите, възползва се от изобилието от проповядващи шейхове, секти и текета, които се борят за власт над лековерното население, докато християните са изцяло на заден план, представени основно през образа на един прагматичен гръцки аптекар. Както навсякъде, тече контрабанда, който може, бяга в нощта с несигурни лодки, а страхът от смъртта не позволява вземането на разумни решения.

Светлината, която винаги се появяваше над града в средата на юни – понякога меко жълта, понякога бледа и безцветна, – сега създаваше у всички усещането, че всеки живее в свой собствен ад. Сякаш самата чума беше жълта на цвят, като че във всеки момент наблюдаваше от небето народа на Мингер, и без много да му мисли, решаваше чия душа да изтръгне. Всички чувстваха, че наближава денят на разплатата. Всички чакаха с нетърпение „нещо да се случи, да се стигне до критичната точка“, за да излязат от тази оцветена в бледожълто мъртва точка, където се намираха.

  18742381  Чумата се развихря, около острова патрулират бойни кораби – и европейски, и османски, а внезапно Памук захвърля ръкавиците и започва да нанася удари с голи кървави длани. От самото начало знаем, че той описва еманципацията на острова от империята, създаването на една нация със свой самобитен език, а сред чумната епидемия той визуализира как би могло да се случи това. С кръв. С недоразумения. И герои, които трябва да умрат трагично млади. Революцията по правило изяжда децата си, а на Мингер се случват едно след друго съдбоносни събития, които разпалват все повече епидемията. Но по-опасна е другата епидемия, тази на страха и на паниката, които в крайна сметка държит този райски остров в лапите си. А част от страха е, че след края на епидемията султанът ще изпрати бойни кораби да бомбардират непокорните обитатели на острова, които са си позволили, за да оцелеят, да прекъснат пъпната връв на телеграфната връзка, която ги е държала в подчинение на Високата порта. Раждането на един народ никога не се случва по мирен път, нали?

   60778060 Памук бавно и сладострастно описва затворения свят на този остров, през призмата на който описва и прогнилостта на Османската империя, която е разкъсана между придържане към традициите си и и нуждата да се модернизира. На немалкото страници на романа си той има възможност да опише тези протовоборствени процеси в империята, да опише ретроградните порядки в османския двор, където евентуалните претенденти за престола и техните близки са държани десетилетия в златни кафези, но и примерно успешното прилагане на европейски методи за лечение при други епидемии. Мингер е средоточие на проблемите на империята и Памук ясно показва това през действията на властите, през контрареволюцията на ходжите, която дава шанс на чумата да обере кървавата си жътва, да опише и личната драма в сблъсъка с болестта, и обществения хаос, който поражда. Едновременно с това се спира на интересни теми като създаването на една нация от различни по вяра граждани, опазването или създаването на уникален език, съграждането на обща история, или както пише Ан-Мари Тиес в „Създаването на националните идентичности. Европа XVIII – XX в.“: „Истинското раждане на една нация е моментът, когато една шепа хора заявяват, че тя съществува и се захващат да го докажат“. Което се случва дословно в романа.

   „Чумни нощи“ е епично платно, в което Памук е вградил много сюжети и размишления, единствено страниците след затихването на чумната епидемия ми се сториха излишни, някак мисля, че книгата бе свършила, но Памук не мисли така и добавя още куп страници с бегло описание на събитията до наши дни.