Рядко до никога се случва да пиша втори път за книга в блога, но за „Чудните пътешествия на барон Мюнхаузен“ в изданието на „Хермес“ с изумителни стиймпънк илюстрации на Борис Стоилов си струва да се говори. Ярки цветове, причудливи хрумвания, умела ръка и внимание към детайла – няма как всяко дете да не бъде запленено от тази феерия от въображение, която допълва размаха на това на Рудолф Ерих Распе, без което ничие детство не би било пълноценно.
А за моя изненада в това издание открих приключения, които изобщо не си спомням, следователно не са били част от онова издание, за което писах преди години и което препрочитах като дете отново и отново – например още в началото се пръкна колоритна история за руски генерал, който може да пие толкова, колкото си пожелае, без да се напива. Тайната му скоро става ясна за набитото около на нашия барон Мюнхаузен – генералът бил загубил горната част на главата си в една битка с турците и алкохолните пари просто излизат директно от мозъка му, когато той деликатно надига шапката си. Баронът доразвива експериментално теорията си, като запалва тия пари над главата му… нямам понятие защо тази толкова забавна и насърчаваща към пиромания история е била пропусната в изданието от едно време :Р
Друга история, която явно е била сметната за непристойна за детските умове, е как нашият герой се е качил на едно дърво, заплашван от мечка, а спасителният пистолет е далече долу в снега. Той избира да… хм, уринира в посока към него, струята замръзва бързо в кучия студ и той в последния миг издърпва пистолета воглаве с висулката и си спасява кожата от мечите лапи. Смях, ви казвам, децата биха се влюбили в тая история, макар че не е лошо да се следи да не опитват да я повторят, че ще им замръзне не само струята, хм, хм.
Вън от тези прекрасни и премълчани, поне в това издание, което аз съм чел, истории, които вероятно могат да събудят познато нам от едни приказки възмущение, всички други чудесии са си на мястото – вълкът за впрегатно животно, летежът с патиците, еленът с черешовото дърво, преследването между бременната кучка и бременната зайка, самоизтеглянето, полетите с гюлета, разходите до Луната и в корема на рибата, и още, и още… всички до една илюстрирани съвършено от Борис Стоилов.
Няма как да предам очарованието на тази сплав между текст и изображения, няколкото картинки тук само загатват за магията, която се е получила. Разгледайте книгата, когато ви попадне, и няма как да не си я вземете – за вас или детето. Силно се надявам тази издателска смелост да се отплаща и да излизат още книги със смели илюстрации от български художници.
От същия автор
От същите жанрове
