Всички сме я чели поне по няколко пъти като деца – вълнували сме се от литването на къщата до приземяването ѝ върху злощастната вещица от Изтока, от целувката по челото на Дороти до устремяването ѝ към Изумрудения град. На срещите с Плашилото, с Тенекиения дървар и Лъва, на приключенията, които очакват тази пъстра компания, придружена от единствената безсловесна, но пък така обичана твар – Тото. На обещанията на Оз и как той ги реализира. И на тайната, която Дороти носи със себе си през цялото време. Една от ония вечни истории е „Чудният вълшебник от Оз“ на Лиман Франк Баум, която сега се появи в прекрасно ново издание.
Последните десетина минути обаче гугълвах и търсех как изглеждаше моето, което четях като дете, и което се казваше малко по-различно. Мисля, че е това вдясно, но не съм сигурен, като си ида до Видин, ще се разровя в детската ми библиотека. Илюстрациите на У. У. Денслоу – тези, които са придружавали книгата при появата ѝ на бял свят преди над век, са прекрасни, само на места текстът се бие с контурите и трябва повече да се вгледа човек, но не е беда. Чаках с нетърпение да поема пак с Дороти из чудната страна на Оз, очаквах сходно преживяване като с прекрасното издание на “Алиса в страната на чудесата” на Луис Карол с въздействащите илюстрации на Бенжамен Лакомб, но там беше различно – Алисините преживелици определено не са изцяло за деца, докато Доротините – са, и то изцяло. Простичката история с всички възможни поуки и навременни обрати си принадлежи на детството и не можа да ме впечатли така, както Карол успява с лекота всеки път.
Но пък това безукорно издание ще си остане в библиотеката ми – докато дойде времето да го предам в детски ръце, дето му е мястото.
От същите жанрове
