Жанр: История, Култура, Религия

Издателство:

Автор: Жак льо Гоф

Оригинално заглавие: La Civilisation de l’Occident médiéval, 1964.

Преводач: Тереза Михайлова, Калина Тодорова, Мариана Стругарова,

Корица: Илко Грънчаров, твърда.

Година на изданието: 1999

Страници: 620 + 250 илюстрации

Рейтинг :

Време за четене: 14 минути

Читателят може да сметне моето описание за прекалено „мрачно“ и в противовес на това да замечтае с наслада и доверчивост на очарователния образ, внушаван от „Златната легенда“. Вероятно е той да се опита да заклейми моето Средновековие на глад, епидемии, жестокост, грубост, за да върне едно Средновековие на възвишени химни, великолепни катедрали и обаятелни светци. Бих искал само тези явления, а те са изключения, да не крият от погледа му останалото, онова, което е било ежедневие.

  Без да го увъртам – „Цивилизацията на средновековния Запад“ на Жак льо Гоф е задължително четиво за всеки, който се интересува от истинската история, не от романтичните легенди. Това издание е изключително – с огромното количество илюстрации, карти, бележки, солидни твърди корици, всичко си му е на мястото. Щастлив съм, че успях да отделям по няколко часа седмично, за да прочета малко по малко книгата, както и да си извадя куп цитати, стара привичка си ми е това от университета. Нямам какво да му анализирам на Гоф, в историческата наука винаги ще има спорове за това или онова събитие, но той бе един от най-знаковите историци на XX век.

    Надолу са част от бележките ми, вън от контекст може би не всичко е ясно, но се надявам да откриете интересни тези, които да ви подтикнат да потърсите тази книга:

  „Всяка нация намира опора за национализма си в своята средновековна история: французите – в кръстоносните походи и катедралите, германците – във Фридрих Барбароса, в тевтонските рицари и майсторите-певци, испанците – в Сид, италианците – в Данте и Марко Поло.“

 7542860  „Писмените паметници ни разказват за господството на меча и за престижа на ковача в средновековната цивилизация. Но единствено лабораторния химически анализ ни разкрива тайните на меровингите в обработката на металите и ни обяснява всепобеждаващата сила на техните оръжия.“

    „Разбира се, не бива да забравяме, че Средновековието, или по-точно един малък средновековен елит, знае да пише, но същинското Средновековие е по-близко до истината за една епоха, където огромна част от хората са неграмотни, illiteratus – дума, чийто по-широк смисъл, както ще видим, е синоним на мирянин, било то благородник или селянин.“

   „…ще наблегна на пространствената подвижност на това общество, която донякъде компенсира своеобразната му неподвижност във времето. По този повод Марк Блок говореше за едно брауново движение и навярно не би било зле да отбележим слепотата на юристите, създали мита за „закрепостяването на селяните“, и често допусканата грешка селските общества да се представят като неподвластни на движение и промени. Средновековното общество е полуномадско общество. Нуждата от земя, военните превратности, религиозните тревоги – всичко това го тласка към движение.“

    „Един друг първостепенен факт щял да промени представата за нашествениците-варвари. Макар част от тях да остават езичници, другите, и то не по-малката част, приемат християнството. Но по любопитна случайност, довела впоследствие до тежки резултати, покръстените варвари – остготи, вестготи, бургунди, вандали, а по-късно и лонгобарди – възприемат арианството, обявено от Никейския събор за ерес… Така християнството вместо религиозна връзка се оказва обект на разногласия и поражда ожесточени борби между варварите-ариани и римляните-католици.“

    „Пипин Къси признава на римския потифекс светската власт над част от Италия, около Рим. Възниква папската държава, т.е. делът на свети Петър, която, позовавайки се на фалшифицирания от папската канцелария между 756 и 760 г. документ, а именно така наречения Константинов дар, полага началото на светската власт на папите, изиграла такава важна роля в политическата и духовната история на средновековния Запад.“

 3090481   „Майордан (457-461), един от последните императори на Запада, роптае срещу „хитрините на всички онези люде, нежелаещи да останат в съсловието, в което са родени“. Средновековният християнски свят ще обяви за първостепенен грях желанието за промяна в общественото положение. Какъвто бащата, такъв и синът, ще бъде законът на западното Средновековие, наследен от Късната римска империя. Застиналостта ще бъде противопоставена на промяната и особено на напредъка. Идеалът ще бъде общество от „закрепостени“.“

    „Нито вестготите, нито франките, нито която и да била друга група от завоеватели не би трябвало да надхвърля сто хиляди души. Изчисленията, според които след установяването им в римския Запад варварите като цяло са били 5% от общото население, не са далеч от истината.“

    „Неспособен да създаде, да произведен, варварският свят „утилизира“. В този обеднял, недохранен свят едно природно бедствие довършва започнатото от варварите. От 543 г. в продължение на половин век черната чума, дошла от Изтока, опустошава Италия, Испания и голяма част от Галия. След нея зейва дъното на пропастта – трагичният VII век, за който ни обзема желанието да възкресим старовремския израз dark ages.“

    „Техническият регрес ще остави задълго средновековния Запад обезоръжен. Камъкът, който вече нямали възможност да добиват, превозват и обработват, бил забравен и отстъпил място на дървото, станало отново основен строителен материал. През VI век, с прекратяването на вноса на сода от Средиземноморието, рейнското стъкларско изкуство изчезва, израждайки се в грубовати произведения, изработвани в горските хижи край Кьолн.“

    „Потенциалиите („покаятелни“ книги – бел. прев.) от Ранното средновековие са нещо като „ценоразпис“ с наказания за всеки вид грях и заслужават да бъдат пазени в тайниците на библиотеките като „преизподня“ в света на книгите. Те свидетелстват не само за изплуването навън на древните пластове селски суевериея, но и за отприщването на сексуалните отклонения, за засилването на необуздаността – побоища, наранявания, лакомия, пиянство.“

    „Църквата преследва най-вече своя собствен интерес, без да се грижи особено за правото във варварските държави, което не е било така по времето на Римската империя. Чрез дарения, изтръгнати от кралете и благородниците, а дори и от най-смирените люде, тя трупа земи, доходи, опрощават ѝ се данъци в един свят, в който натрупването на богатства още повече стерилизира икономическия живот, като подкопава производството.“

  „На изток Карл Велики полага началото на завоевателна традиция, примесена с насилие и покръстване – насилствената християнизация задълго ще бъде прилагана през Средновековието…“

    „Подпомаган от мисионерите – въз основа на един капитуларй, издаден в подкрепа на завладяването, всяка рана, нанесена на някого от тях, и всяка обида на християнската религия са наказвани със смърт – и водейки година след година войските си в тази страна, като едните покръстват, а другите опустошават, опожаряват и убиват, депортирайки цели племена, накрая Карл усмирява саксите.“

   „Без съмнение, невинаги има пряка връзка между размера на църквите и броя на вярващите. Причини като престиж и благочестие също подклаждат стремежа към величие. Но желанието да се осигури на нарасналото по численост християнско население възможността да се побере изцяло в религиозните сгради несъмнено е много важно.“

    „…в твърдението, че кръстоносните походи подтикват оживлението и възхода на търговията в средновековния християнски свят, вече не вярва ниито един сериозен историк. Напротив, те допринасят за обедняването на Запада, в частност на рицарската класа; вместо да обединят духовно християнския свят, те силно подтикват и разпалват зараждащите се националистични стремежи…; те изкопават непроходима прпаст между западните хора и византийците…; вместо да облагородят нравите, яростта на свещената война довежда рицарите до най-лошите крайности – от погромите, извършвани по пътищата, до кланетата и грабежите…; финансирането на походите е причина или претекст за увеличаване на папските данъци, за необмислената практика на индулгенциите; и в крайна сметка военните ордени, неспособни да защитят и да запазят Светите земи, се оттеглят на Запад, за да се отдадат на всякакви финансови и военни грабителства. Такова е в действителност тежкото наследство от тези експедиции. И аз не виждам нищо друго, което християните са познали благодарение на кръстоносните походи, освен може би прасковата.“

    „Все пак в икономическата сфера Църквата е доста действена. На началния етап на подем тя влага реурси, с каквито единствено тя разполага. Във фазата на парично натрупване в икономиката Църквата събира повече от когото и да било друг. Започвайки от хилядната година, когато икономическият възход, особено в строителството, изисква такова финансиране, което нормалното производство не може да осигури, Църквата се „разтоварва“, т.е. пуска в обращение натрупаните съкровища. Разбира се, всичко това се извършва в атмосфера на чудеса, но чудотворната обвивка все пак не би трябвало да скрива от нас икономическите реалности. Щом някой епископ или абат пожелаел да разшири или възстанови своята катедрала, своя манастир, някакво чудо веднага му разкривало заровено съкровище, което му позволявало ако не да завърши, то поне започне своето дело.“

    „Текстът (на Библията – бел. моя) е смятан за много сложен и нещо повече – за толкова богат и тайнствен, че трябва да бъде тълкуван на различни нива според смисъла, който съдържда. Откъдето и цяла поредица от подходи, коментари, тълкувания, сред които оригиналът се губи. Библията потъва в екзегезата. И Реформацията от XVI век с основание ще изпитва чувството, че я преоткрива.“

   „До XI век християнските поклонничества в завладяната от мюсюлманите Палестина се извършват мирно и само у някои богослови проблясва апокалиптичния образ на исляма. Всичко се променя през XI век, когато кръстоносните походи са подготвени и изкусно организирани от цяла една пропаганда, в която на преден план е изведена омразата на християните към съобщниците на Мохамед.“

   „Но в разгара на кръстоносните походи арабската наука на вълни се изсипва върху християнския свят и ако не поражда, то поне подхранва явлението, което наричаме Ренесанс на XII век.“

    „…ако ранните християни дълго време представлявали малки общности, наложили в крайна сметка на императора и управляващите класи своята вяра, то обратно – „новото средновековно християнство“ приема вярата чрез покръстване отгоре и по принуда. Не трябва никога да пропускаме тази промяна в християнството през Средновековието. В този свят на насилие първото насилие е покръстването.“

  15727907„Езическият свят задълго остава големия източник на роби за християнската търговия, която бива извършвана от търговци-християни или от евреи на християнска територия. Покръстването премахва този доходен пазар и затова се осъществява не без колебания… Един не-християнин наистина не е човек, само християнин може да се ползва от човешките права – сред тях е и защитата срещу робството… Християнската позиция по въпроса за робството е проява на християнски партикуларизъм, на примитивна групова солидарност и от корелативната политика на апартейд по отношение на външните групи.“

    „Шестата „възраст“, до която светът вече е достигнал, е преклонната възраст. Един фундаментален песимизъм, белязал цялото средновековно светоусещане. Изчерпан свят, умиращ свят. Mundus secescit, светът старее. Това вярване на ранните християни, възникнало в епохата на бедствията от Късната римска империя и от големите нашествия, е все още живо и през XII век.“

    „На нивото на колективното съзнание е характерно едно фундаментално разбъркване на времената, което смесва минало, сегашно и бъдеще. Това смесване се появява особено отчетливо в устойчивостта на чувството за колективна отговорност, което е явен израз на примитивизъм. Всички живи хора са съотговорни за грешката на Адам и Ева, всички съвременни евреи са съотговорни за страданието на Христос, всички мюсюлмани са съотговорни за ереста на Мохамед. Както отбелязахме, кръстоносците от края на XI век вярвали, че отиват да накажат самите палачи на Христос, не техните потомци.“

    „Средновековният Запад е преди всичко универсум на глада. Измъчва го страхът от глада и много често самият глад… Библейските чудеса, свързани с храната, като се започне от манната небесна сред пустинята, та се стигне до хлябовете Христови, с които биват нахранени множество хора, обсебват въображението на средновековните хора, което ги възпроизвежда в легендите почти за всеки светец и ние четем за тях едва ли не на всяка страница от „Златната легенда“.“

    „Дори на нивото на всекидневния живот полугладните и лошо хранещи се хора са предразположени към всякакви блуждения на разума: сънища, халюцинации, видения. Дяволът, ангелите, светците, пречистата Дева, дори сам Бог могат да им се явят. Телата почти ги докосват, а умовете ги поглъщат.“

   „Това, че жената е била в подчинение, е извън всяко съмнение. В това военно и мъжко общество, където съществуването е подложено на постоянна заплаха и където плодовитостта е по-скоро проклятие, отколкото благо, жената не е на почит. Както личи, християнството е направило малко за подобряване на нейното материално и морално състояние. Тя носи основната вина за първородния грях. А от всички форми на дяволското изкушение именно тя е най-лошото превъплъщение на злото. Vir est caput mulieris, “защото мъжът е глава на жената” (Еф. 5:23) – свети апостол Павел го казва ясно и християнството вярва на тези думи и ги проповядва.“

343921    „Така или иначе, за Средновековието е задължително позоваването на миналото. Новаторството е грях. Църквата бърза да осъди novitates, наричани на старофренски „novelletes“. Това се отнася и до техническия, и до интелектуалния прогрес. Изобретенията са считани за неморални.“

   „Монашеският аскетизъм довежда до крайност „умъртвяването“ на плътта – нещо, което Църквата препоръчва на всички.“