Цивилизацията е може най-голямата уловка, съществувала някога. Тя ни убеждава да унищожим това, което получаваме безплатно, за да може по-късно да ни бъде продадено неговото по-лошо и по-скъпо копие, като често го купуваме с парите, спечелени при унищожаването на безплатната версия.
Кристофър Райън силно ме впечатли с „Апетит за секс“, написана в съавторство с Касилда Джелда. Сега от него излиза самостоятелна и силно провокативна книга – „Цивилизовани до смърт. Цената на прогреса“, в която за мое голямо удоволствие той поставя под въпрос някои от основните аксиоми на нашето време (още в началото декларира еднозначно: „Прогресът – със сигурност основната илюзия на нашата епоха – е изчерпан“), както и оспорва ключови книги и постановки от учени, които уважавам, издавам и чета с удоволствие: Джеред Даймънд, Ювал Ноа Харари, Ричард Докинс, Стивън Пинкър и Мат Ридли. Което точно е целта на науката в крайна сметка – може да не съм съгласен с идеите му, но ми допада различната гледна точка и данните, с които се обосновава.
Според Райън натрупаната богата информация за праисторическите времена не се използва коректно, а живелите тогава хора са представяни като кръвожадни диваци, които имат „самотен, беден, неприятен, животински и кратък“ живот – този знаков израз на Хобс, с когото той изобщо не е съгласен. Интересно ми беше да науча, че изразът „благороден дивак“ не се използва от Жан-Жак Русо, а от френския юрист и етнограф Марк Лескарбо цял век преди него, а по-късно е приписан на Русо, за да бъде използван като обидно нарицателно за ловците събирачи и идеализирания образ за тях.
Земеделието е било трагичен избор, погрешна стъпка в дупката, която усилено копаем все по-дълбоко век след век, тъй като световното население е нараснало далеч отвъд точката, от която няма връщане назад.
Райън привежда доста данни, че животът във времето преди изобретяването на земеделието е по-добър, отколкото си представяме, и твърди, че съвременният свят – по начина, по който е структуриран, е непригоден за нормален живот за повечето човешки същества. Пише за начина на хранене, за здравето и болестите, следствие на цивилизацията,, а според него големите религии се борят със секса за удоволствие, защото от древността „хората на практика се отглеждат като източник на евтина работна сила, подобно на конете, воловете или камилите“. По много различен начин се спира на прочутия експеримент на Милграм с електрошоковете – Райън твърди, че той не е описан коректно (заключението се базира на само 26 души от общо 700 участвали) и всъщност голяма част от участниците са отказали да причиняват болка на непознати по заповед, точно обратното на това, което се твърди в десетки книги.
Както и в „Апетит за секс“, по темата за сексуалността при хората привежда примери със силно промискуитетните маймуни бонобо и липсата на вътревидова агресия при тях. Все пак Райън не идеализира изцяло древността, говори пряко за високата детска смъртност, която всъщност сваля средната продължителност на живота до крайно ниски стойности, а по много интересен начин обследва сексуалността при младежите в наши дни и в миналото. Според него богатството и щастието са преследвани по крайно грешни начини, а според него здравните грижи, макар и ефективни, всъщност често просто удължават излишно страданието (сходна теза излага и Катрин Маникс в „С мисълта за края“). Провокативна е главата за използването на халюциногени и LSD, според Райън мнозина от най-богатите хора на света прибягват до такъв тип разширяване на съзнанието, за да поддържат творческия си импулс.
Засягайки много малко неща в този текст, всъщност искам да ви провокирам да прочетете тази крайно интересна книга – на български е едва 250 с., но в нея е събрана много информация и интелигентни интерпретации, които, както е вече ясно, се разминават с основния научен консенсус на нашето време. Това, което Райън не дава, са идеи как могат да се променят тенденциите към самоунищожение, може би защото сам той признава, че населението на планетата е вече прекомерно голямо, за да има връщане към по-устойчиви и според него водещи до по-щастлив живот практики. Дори в книгата му се прокрадва съмнението, че климатичните промени вече са необратими и бъдното на човешкия вид е крайно мрачно.
От същите жанрове
