Оригинално заглавие: Constance, 2021.

Преводач: Надежда Розова

Корица: Лиляна Дворянова, мека.

Година на изданието: март 2022 г.

Страници: 388

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Ozone.bg

   Миналата година четох „Приятел и враг“ на Матю Фицсимънс, доста интересен хакерски трилър, но в  „Констанс“ той поема в много различна посока – към близкото бъдеще, в което клонирането на хора не просто е реалност, но е и решен проблемът с пренасяне на съзнание от тяло в тяло. Стига обаче телата да са максимално близки, затова и клонирани „двойници“ дремят в лаборатория и чакат смъртта на оригинала – при което в тях се налива последния „запис“ на съзнанието и те могат да възкръснат за живот с изгубени единствено спомените между „Save“ и смъртта, почти точно както в компютърна игра. И разбира се, това е привилегия само за много, ама много богати хора. Което създава още едно голямо социално разделение, което е успешно обяздено от радикално политическо движение, което е успяло не просто да забрани клонирането в някои щати, но и там е възможно да бъде убит почти безнаказано всеки клонинг, сгрешил да прекрачи границите им. А юридическите битки за това доколко клонингите са пълноправни хора, се вихрят и краят им се не вижда.

 56326737 И тук се появява Констанс, която хич не е от тия богатите, но е роднина на една от създателките на технологията, която по иронична случайност страда от заболяване, което не позволява да има чакащо я приемно тяло. И когато тя се самоубива, това е окончателно. Но за Констанс всичко е различно – тя се буди в ново тяло само за да разбере, че едно от основните правила в клонирането е било нарушено. Презаписването на съзнанието трябва да се случва не по-рядко от веднъж месечно – а при нея са минали година и половина. И вместо това автоматично да я извади от играта, тя е съживена, но с огромен липсващ отрязък от време. През който, както разбира, са се случили ред немислими за сегашното ѝ Аз събития – не просто се е омъжила и се е преместила, но и някой я е убил. Констанс не знае защо е събудена, но скоро осъзнава, че е в голяма опасност – и че всеки иска нещо от нея, както властите, така и хора с неограничени възможности и задръжки. И се втурва да разкрива какво се е случило с нея.

   Това, което ми допадна в „Констанс“, е, че авторът можеше да се плъзне по повърхността на този сюжет и да го изпълни основно с екшън и драма. И това го има, Констанс определено има от какво да се страхува, особено след като се озовава в един от щатите, където бесят клонинги точно така, както едно време са бесели цветнокожите. Но Матю Фицсимънс изгражда много по-плътен сюжет с моралните дилеми около клонирането, както и със самия образ на момичето, което е пострадала още на младини и опитва да събере парчетата си и като оцеляла от жестока катрастрофа, и като клонинг, в чийто ум нещата не са никак на мястото си. А в края обратите следваха един след друг, хитроумно конструиран е и повдига още въпроси за възможностите и опасностите, която подобна технология ще направи възможни.