Жанр: Драма, Фантастика

Издателство:

Автор: Карл Сейгън

Оригинално заглавие: Contact, 1985.

Преводач: Валери Русинов

Корица: Мека

Година на изданието: юни 2017 г.

Страници: 416

Рейтинг :

Време за четене: 8 минути

Поръчай с безплатна доставка!
Поръчай с безплатна доставка!

   Ако трябваше да избираме по един на милиард, който да получи безсмъртие, то Карл Сейгън трябваше да бъде един от тези. Разбира се, в своя хуманизъм той никога нямаше да приеме такъв дар и щеше да остане смъртен като всеки един от нас. Сейгън е един от хората – пробудници, за мен той изигра точно такава роля преди вече доста години със „Свят, населен с демони“, която ме откъсна от притегателната сила на шарлатаниите и ме насочи по пътя на скептицизма и рационализма – доста по-самотен, но пък толкова по-смислен. Сетне потънах в „Сенките на забравените прадеди“, пътувах далеч с „Бледа синя точица“ и назад с „Дракони в райската градина“, скоро ще прочета и „Комета“. Но така и не бях чел „Контакт“ (за филма и не питайте, рядко и по случайност нещо съм гледал), затова се зарадвах много на преизданието на „Бард“.

Тогава защо все още не сме получили сигнал? Възможно ли е Дейв да е прав? Да няма никъде никакви извънземни цивилизации? Всички тези милиарди светове да линеят, безжизнени и ялови? И единствено в нашия затънтен край на невъобразимо голямата вселена да виреят разумни същества? Колкото и сърцато да се опитваше, Ели не можеше да приеме на сериозно подобна възможност. Тя чудесно прилягаше на човешките страхове и претенции, на недоказаните доктрини за живот след смъртта, на такива псевдонауки като астрологията. Те бяха съвременните превъплъщения на геоцентричния солипсизъм, заблудата, пленила нашите предци, възгледът, че ние сме центърът на Вселената. Аргументът на Дръмлин беше мислим само на тези основания. Ужасно ни се иска да вярваме в тази своя уникалност.

 61666  Накратко за съдържанието, достатъчно познат е сюжетът, но все пак – романът проследява живота на Елеанор Ароуей от детството ѝ, когато се проявяват научните ѝ наклонности, съчетани с умерена социопатичност, през въвличането ѝ в проект за търсене на извънземен разум… до момента на откриването му. Момичето е пораснало и с твърда ръка е защитило своя проект от всички опити да бъде прекратен или компрометиран. Сега от звездите идва сигнал, който носи значение на няколко нива – и разгадаването му преобръща света в буквалния смисъл на думата. Както никога досега, планетата се обединява, за да запише и разгадае посланието – Сейгън методично показва колко е труден научният процес, колко задънени пътища подмамват ума, какво обединение на разуми е нужно, за да бъде постигнат дори нищожен напредък. И как невежеството и агресията дебнат, за да го разкъсат в миг. Посланието носи чертежи на чудновата машина с неясно предназначение – и нейното построяване и задействане е вече същинската сърцевина на книгата. И там всеки лъсва такъв, какъвто е. А Вселената… тя разкрива малко от тайните си, за да стане още по-загадъчна.

  94786 Темата за първия контакт е вечна във фантастиката – ще спомена само „Битие“ на Дейвид Брин, „Слепоглед“ на Питър Уотс и “Братовчедите от вчера” на Нанси Крес. Но в „Контакт“ Сейгън посяга към нея по начин, присъщ само нему – с дълбока човещина и опит да намери начин да помири хората не само на глобално политическо ниво, но и отвътре, където се водят не по-малко страшни сражения. Това, което не ми допадна, е, че той търси помирение и на идейно ниво, където допуска религиозната заблуда да получи равнопоставеност с науката. Напълно разбирам, че американската публика лапва това както гладна жаба тлъста муха – недвусмислено това е помогнало на книгата и филмът по нея да получат култов статус, но Сейгън е живял във времена, когато погледът към звездите имаше осезаемо повече стойност от брътвежите на проповедниците – и мога да приема, че не ги е считал за реална заплаха. Но в нашите времена, в които суеверието и невежеството отново са могъщи съюзници, такива отстъпления и подадени за мир ръце само позволяват на компрометирани и безсъдържателни измислици да се закрепят в масовото съзнание и да виреят на воля като пиявици от хорската безкритичност.

  33290623 Определено краят на книгата ме остави неудовлетворен. Не от липсата на отговори, те не са и нужни, когато изследваш зараждането и същността на Вселената. Не ми допадна лекотата, с която Сейгън навлезе в полумистични откровения и признания за нашата безпомощност пред тайните за произхода на живота. Но той така е преценил, че ще вдъхнови повече хора – защото „Контакт“ е писана във време, когато Студената война още е била в сила, макар че краят ѝ е вече предопределен. И светът е имал нужда от идеята за наднационало обединение не по религиозни, политически, идейни или расови причини: а по чисто човешки. Това послание, което още по-силно звучи от „Бледа синя точица“, но вплетено в роман, е възможно да стигне до повече хора.

  34919663 И все пак „Контакт“ впечатлява с героиня, която не е обичайна за литературата. Тя е рационална, тя е смела, тя е символ на силата на западното мислене, което промени света и се протегна към звездите, вече и Марс не изглежда така далеч. Да, тя има своите вътрешни битки и болки, които се нуждаят от лек. Но заедно с това носи това неутолимо любопитство, което може да спаси тая планета – или да я затрие, разбира се, ако се комбинира с някоя човеконенавистна идеология, без значение религиозна или политическа.