Най-сетне се срещнахме с тази „Коралайн“ на Нийл Геймън. Години чакам това ново издание, за да го прочета – беше си ясно, че рано или късно пак ще се появи и това се случи. Вярно, очаквах доста по-мрачна история, нещо като „Океанът в края на пътя“, с която започнах помиряването си с този автор след онази божествена скука, която кой ли не превъзнася (ха сетете се сами, да ви видя), но и тази кратка детска история си има очарованието.
Едва ли са много феновете на фентъзи литературата, които не са наясно със сюжета за момичето, което не е доволно от живота си, и открива врата към огледална на своята къща. Там има толкова повече интересни неща, алтернативните ѝ родители ѝ обръщат внимание, а околността е причудлива и вълнуваща – точно като за малко момиче като Коралайн, която много иска хората да помнят точно името ѝ. Само че приказката малко по малко се вмрачава и то трябва да намери сили да противостои на заплахата, която може да го плени завинаги. И не само него.
„Коралайн“ е приятно четиво за една вечер. Разбира се, цитатът от задната корица, че тази книга може да замени „Алиса в страната на чудесата“, е някаква шега, не вярвам и самият Геймън да е склонен да се съгласи с подобно твърдение. Светът му тук е обичаен за творчеството му – заплашителен и причудлив, а една котка внася малко настроение и забава, както е присъщо на тия същества, които не не са съвсем от този сват.
