Знайно е, че обичам такива книги и ми се ще в България да се превеждаха (а защо не и пишеха?) повече от тях – рационално-скептични, безценни помощници в разгромяването на безбройните шарлатанщини, които пълнят публичното пространство и си осигуряват баснословни печалби от масовото невежество и лековерие (шишетата „Флашка“ са добър пример). За беда човек предпочита да вярва в красиво опакованата лъжа, а не в понякога скучната истина.
Counterknowledge: How We Surrendered to Conspiracy Theories, Quack Medicine, Bogus Science and Fake History на Деймиън Томпсън е пример как върху малко на брой страници могат да се разположат ред важни неща, които формират съвременността в най-лошата й форма – от масовите и толкова заразни вярвания в конспиративни теории, през разширяващия своето влияние в САЩ (и много по-лошо – в целия мюсюлмански свят) псевдонаучен креационизъм, разширяващото се влияние на фалшивата история, често съчетана с езотерика и пълен набор уфологични отклонения, шашмотевините на алтернативната медицина, която укрепва с благосклонната медийна подкрепа и прочие.
И най-страшното – в най-информираната ера в човешката история достъпът до лъжлива и манипулативна информация е не по-малко лесен. Томпсън проследява с доста песимистичен тон как лъже (или антизнанието) триумфира по цялата планета, как се подменят основни научни постулати с всякакви недоказуеми твърдения, а самият научен подход бива компрометиран от безброй шарлатани, претендиращи също да правят наука… по свой си начин.
От торта на масовото невежество се раждат абсурдите, сред които е отказът на големите издателства от вековната им роля на селектори на сериозните книги от лъжливите – когато логото на едно издателство е било гаранция за качество. В днешно време в името на печалбата това е забравено и щандовете на книжарниците са натъпкани с всякакви книги за тайни истории, масони, илюминати, Атлантида, глобални конспирации, лечения със светлина, вода и каквото ви дойде още на акъла… Авторът се спира основно на две книги, които са символ на триумфа на откровените измислици, но продали безброй копия – “Шифърът на Леонардо” на Браун, който по неясни причини беше приет и като исторически достоверна книга, не като прост трилър, и “Тайната” на Ронда Бърн, която даде думата на куп хора фалшиви дипломи да се вихрят с езотеричните си и примамливи теории, според които Вселената била длъжна да изпълнява желанията на всички.
Още много мога да пиша за книгата, но няма смисъл. Авторът й се опира за доста неща на Бен Голдейкър, който към момента на излизането на „Counterknowledge“ още не е издал хитовата си “Псевдонауката”, но в своята колонка в “Гардиън” вече е засегнал голяма част от темите вътре – сред които абсурдните твърдения на хомеопатията, която няма общо с реалността на тази вселена, нутрициологията и невежеството на апологетите й, псевдоучените, които популяризират, че рак и СПИН се лекуват с витамини и хранителни добавки и прочие.
По своята същност “Антинауката” е нещо средно между две великолепни книги – вече споменатата “Псевдонауката”, моя лична гордост сред книгите, които съм препоръчал за превод, и мощния рационален повик на Карл Сейгън в “Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака” – едновременно обстойно изследване на водещите шашмотевини в света и страстна защита на научните принципи, които промениха света и се доказаха като единственият надежден инструмент за изучаване на света и подобряване на живота.
Пък който ще да си вярва в друго – негово право е, но да не очаква защита от присмех.
От същия жанр
