Отдавна исках да прочета „Светът през 2020“, макар че след „Наследство от пепелища“ мнението ми за агенцията е много ниско. Дори вече не вярвам, че имат нещо общо с 11.09 – инак начинанието би се провалило с гръм и трясък. Но все пак докладът изглеждаше обещаващ.
Разделен е на няколко части – един обшиииирен увод, който обяснява както методологията на създаването на предвижданията, така и блок с анализ на сегашното световно положение (по-точно през 2005, де, малко съм позакъснял с четенето, признавам). Основният анализ е поделен между четири сценария, които хем се отличават, хем имат немалко допирни и пресечни точки. Това са „Светът според Давос“, описващ надигането – икономическо и политическо – на Китай, Бразилия, Индия, Русия, които трябва да си поделят света, доминиран сега от САЩ; „Пакс Американа“ – основан на презумпцията за продължаваща хегемония на САЩ над света; „Един нов халифат“ – абсурдна измишльотина, спекулираща с възможността за обединение на арабските държави в могъщ политически блок; и накрая „Цикълът на страха“ – реалистичен сценарии на глобално напрежение, породен от борбата за ресурси и пазари.
Книгата като цяло е сериозна и аргументирана, но крайно тъпо впечатление правят нелепите епистоларни вметки под формата на имагинерни писма от бъдещето и дори смс-разговор между търговци на нелегално оръжие. Тезите са развити умерено и макар гледната точка да изцяло американска, личи дори уважение към надигащия се китайски мастодонт.
Четенето си заслужава, доколкото част от прогнозите – примерно за неминуема употреба на био и ядрено оръжие в следващите години – изглеждат все по-вероятни.
