В „Кукувича песен“ промеждутковци нахлуват в нашия свят

    Елена Павлова, която познавате като преводач на „Слепоглед“ на Питър Уотс, „Момчешки живот“ и „Границата“ (предстояща) на Робърт Маккамън, „Пустинният бог“ на Уилбър Смит, както и като автор на цял куп книги-игри под псевдонима Върджил Дриймънд (последната от които „Градска вещица“), гостува днес в Книголандия с ревю на чалната книга, която смятам да прочета в оригинал, звучи изключително интригуващо:

    „Кукувича песен“ е мрачновата книга в геймъновски стил, която се занимава със страховете, типични за младежите, с порастването като цяло и с осъзнаването, че то означава включване в обществото и взаимодействие с него, поемане на отговорности и взимане на решения.

    До Първата световна война светът като цяло и Англия в частност се развиват като грамаден часовников механизъм, животът цъка предвидимо и върви по релси, а несигурността – мястото „помежду“, където се намира светът на тъй наречените Besiders (промеждутковци – същества, които са отчасти магически и не пасват добре в човешкия свят, но не са зли сами по себе си) драстично се смалява и те са на път да измрат напълно. Войната обаче разбива сигурността на развитието, разклаща устоите му, поглъща вярата на хората… и прави място в съвременния свят, където промеждутковците могат да се пъхнат. Повежда ги смелият Архитект, техният герой (и по неволя възприеман от  хората като въплъщение на Дявола), който се свързва с Пиърс Кресънт, дързък архитект от човешкия град Елчестър. Пиърс току-що е загубил сина си Себастиан и е готов на всичко – на абсолютно всичко!, – за да си го върне. След сделката си с Архитекта той започва да строи мостове и други сгради, в „гънките“ на които промеждутковците могат да живеят, невидими за хората. Само че Архитекта не е способен да върне Себастиан, а само да го „стопира“ в безкрайната зима малко преди смъртта му, откъдето младежът праща сърцераздирателни писма у дома… Когато открива това, Пиърс отказва да сътрудничи повече и Архитекта е принуден да отвлече дъщеря му и да я замени с кукла, която обаче може да откаже да следва предопределената ѝ зловеща участ…

   „Кукувича песен“ е изключително добре измислена и написана история, изработена с много внимание към детайла и добро познаване на конкретния исторически период, героите са многопластови, диалозите – живи, авторката майсторски се възползва от всяка възможност да влияе на чувствата на читателите, като преподава с лекота ценни за младите читатели уроци по начин, който малко други съвременни автори в областта успяват. Едновременно с това обучава и по-възрастните читатели как да гледат с друго око на емоционалното и психическото състояние на тийнейджърите у дома.