Всички ние сме Двуцветковци. Като невнятни любопитни туристи се втурнахме в Света на Диска като деца и завинаги останахме пленени от неговите безбройни чудеса – и толкова години следвахме вярно Тери Пратчет във всяка негова странна хрумка, дълбока идея или изблик на чиста гениалност – често не е много ясно кое какво беше. Лесно е сега да се отнеса в спомени за онова пъстроцветно копие на „Ерик“, което нашите погрешка ми подариха като дете, мислейки я за детска книга. Или за годините напред, когато четях напосоки която от книгите ми попаднеше, или как в едно барманско лято, първото приличнопарично в живота ми, имах желание да си направя колекция от всички книги, но в единствената тогава видинска книжарница имаше малко на брой от тях (къде ти тогава съм чувал за онлайн пазаруване). Но някои мечти си кротуват в теб и внезапно те цапват по главата със сбъдването си – докато скиторех из Котор и Дубровник, в офиса пристигна едно нелеко кашонче и ме изчака търпеливо, за да заровя в захлас ръце в тях, както Чичо Скрудж се гмурваше целия в своя трезор. Отнесох ги у дома като свещени предмети, подредих ги в последователност и сега ми предстои дълго скиторене из тях. Ако боговете на Диска позволят, ще се ослушвам за потракващи зарове.
Започнах „Цветът на магията“ без особен спомен за нея, при все че съм я чел веднъж-дваж преди години, знаете как при дългите поредици спомени от различни книги се наслагват едни върху други. И всъщност се изненадах колко подредено е всичко. Светът на Диска си е там – с все костенурката, слоновете, Смърт, боговете, някои от основните действащи лица в пълния им абсурден блясък, Невидимия университет, Багажа, принципите на магията, странната физика на този свят и какво ли още не. Това не е леко тромаво начало, от което после ще разцъфтят много по-добри книги, които ще развият началните мъгляви идеи в дълбочина – те са си тук в цялост, просто толкова история се е събрало на тристатината странички. Това е, което ме изуми, защото не го бях отчитал преди – целият този свят в невероятната му невероятна сложност вече е бил в главата на Пратчет, когато е писал първата си книга. И после просто е продължил да броди из него и да ни води със себе си – точно както Ринсуинд през цялата книга води Двуцветко, първия турист на Света на Диска, от приключение на приключение. Няма да седна да ви преразказвам в детайли какви, крайно безсмислено занимание би било, разбира се.
Може би за първи път от наистина много години човек може с лекота да събере цялата поредица. Или да си попълни липсващи книги. Има как нови читатели да се запалят по книгите на Великия Смехотворец, има как и всички някогашни да си припомним защо толкова сме го обичали като млади. Само се надявам този фин хумор, под който лежат смайваща ерудиция и мъдрост, да не се окаже твърде сложен за следващите поколения, на които социалните медии промиват мозъците в периода, когато ние имахме основно книгите в ръцете си, за щастие. И част от тях, за още по-голямо щастие, бяха на Пратчет, това е сигурна немагическа рецепта както да се забавляваш, така и да откриеш лесносмилаема, но важна и полезна мъдрост. Сега си прибирам „Цветът на магията“ обратно на купчината и гледам уверено напред, където четиридесетина още книги ме очакват. Хубаво приключение ще е – със или без Багаж да припка след мен.
