По неясни причини обещах това ревю да е цинично. Което само посебе си доказва, че хич си нямах и идея за нещата, които пише Циничният Елф, подвизаващ се под още ред конспираторски имена като всеки уважаващ себе си блогър. Знаех само, че това е опит, който заслужава адмирации – да пренесеш вече публично сервираните блогописания в хартиен вид не е малък риск и искам да поздравя издателство “Весела Люцканова” за това решение.
Помня, че преди време имаше подобен напън от някакво младо момиче, което уж било сред “най-четените блогъри” (аз, и не само, не я бях и чувал), която получи и толкова сериозно медийно рамо (кеф ти битивиту, кеф ти новата), че с лекота се отказах да се ровя в писанията й. При вкнижняването на писанията от блога “Cynical Speech” подобни напъвания няма. Циничния Елф е наистина един от най-популярните блогъри и това лесно можеше да се почувства сред стълпотворението в “Хеликон” оня ден, където съм бил на предостатъчно представяния с далеч по-скромен брой зрители.
Няма да забравя книгата, спокойно. Тя бе прочетена не много лесно за моя изненада, която бързо стихна, след като се усетих какво глупаво очакване съм имал. 250 страници не са проблем, но 69 блог поста просто не се изчитат за една нощ. Нито пък Марти (същият цинично-елфуващ младеж) се е съобразявал с нечие подобно намерение и е възпирал перото си по отношение дължина, наситеност на изказа или преценка на редуването на писанията.
Въпреки името на блога и автора, в “Предпази ме от това, което съм!” цинизми няма. Ама хич. Виж, еротика колкото щеш, и някогашния ми опит с книги в еротично-порнографския жанр ми позволи да оценя високо умението му да сграбчва ума (и слабините) на читателя в сладострастната прегръдка на импулсивните моменти, в които всяка задръжка пада, изживяването е изключително и съвършено само за себе си. Сред доста от постовете се явяват неземни жени, всяка от които е най за пишещия, всяка от които е лице на една жена – неговата единствена и неповторима вдъхновителка, и не мога да не сравня с подсъзнателната обсесия, наречена “Бялата богиня”. Не, не съм се чалнал (поне не много) да сравнявам древен култ и поетична традиция с писанията на един съвременен блогър. Наистина сред страниците усетих това – шествието на една и съща жена под безброй лица – една вечна, различнокрасива, невероятна по безброй начини, вдъхновителка на сънища, кошмари, бленувания, мечти… и блог постове в този случай 🙂
С напредването на книгата човек остава в постоянно състояние на дежа ву – “Това не го ли четох преди малко?”, а подобни мисли няма как да не споходят хората, които са били вече посетители на блога на Елфа. Сред страниците той е себе си и си личи ясно липсата на редакторска намеса, липсата на цялостен обобщаващ план на книгата, на нейната структура и разположение. Не, това не е недостатък. Перото (разбирай клавиатурата) му е саморасло и не е бивало облагородявано от градивна критика, нито пък има нужда от такава – те Е, каквото Е. Нищо повече, нищо по-малко. Затова и няма да си позволя да отправям съвети или недоволства – на кой ли би му пукало, и не би трябвало.
Блоговселената е свобода и точно това има зад страниците на книгата на Циничният Елф – пълна освободеност откъм стил, посока, внушение, безкрайна разголеност и отказ от лично его. Без страх от качване на кръстове, разпалване на клади, вестникарски статии, публичен присмех, отричане и прочие атрибути на цензурата през вековете.
Елфе, радвам се, че се запознах с теб. Не мога да обещая, че ще те чета редовно. Но знам, че ще има моменти, в който ще ми бъдат нужни точно твоите писания и тогава ще те използвам безсъвестно. Тогава, когато светът стане твърде сив и скучен, подреден и напарфюмиран, изгладен и спретнат, ще се гмурвам в блога ти и ще сещам, че всичко е само маска, под която бушуват неморални страсти и въжделения.
От същия жанр
