Корица: Деница Трифонова, мека.

Година на изданието: април 2018 г.

Страници: 160

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Поръчай с безплатна доставка!
Поръчай с безплатна доставка!

    Точно чета една ранна космическа опера на Лукяненко и се наслаждавам на старомодната приключенска фантастика, която толкова обичах като малък и едва ли някога ще спра. И не мога да не правя и паралели със сборника на Александър Ненов „Да мечтаеш отвъд“, който последва романа му „Летящата планета“. И макар да се случва рядко, наистина считам тези разкази за по-добри от романа, защото Алекс е по-добър в късата форма с неочакван край, идеите му са разнообразни и интересни, наистина ми напомниха на едни други времена, когато фантастиката обследваше възможни близки и не чак толкова бъдещета (странна е тая множествена форма) на човечеството, преобладаващо свързани с космическа експанзия.

   Истината е, че мразя да пиша за сборници, защото не може да не изпаднеш в известно въздосадно преразказване на сюжетите им, но се надявам да се ориентирате за широкия обхват сюжетни идеи на Ненов. „Преди Вселената“ описва странен експеримент, в който човек е изпратен преди създаването на нашата реалност, и последствията от неговото пребиваване там, много по руски е някак тоя разказ, но няма да ви издам защо. „Топки“ е разказ в установената традиция за първи контакт на земляни с чужд разум на тяхната планета – и обичайните последствия. „Смъртоносна прегръдка“ е сценарий за инцидент в космоса – и няма да се изненадам, ако подобна идея бъде реализирана, твърдо си заслужава. „Чиновникът“ описва познатата сделка с бог/дявола, при която обикновен човек получава възможност да промени всички около себе си, с обичайната уловка, че всъщност трябва да промени себе си.

   „Старецът и звездите“ е разказът, в който наистина усетих силно и писателския талант на Ненов – личи си, че става все по-добър и изказът и идеите му добиват тая поетичност, която си идва с времето и увереността в това, което правиш. „Колективно несъзнавано“ е разказ, в който кошмарите стават реалност – само защото реалността е кошмарна. Следващата творба, „Еклесиаст“, е продължението на разказа на Благой Д. Иванов от неговия сборник „Трансформации“ – и вече наистина го доизяснява, после прочетох пак началния и се усмихнах.

    „Баланс“ е хубава история за космическа любов, проста и топла идея, чак се зачудих как не е била написана досега. „Телефон“ е за една друга любовна история, която пада жертва на темпорална аномалия. „Егоцентрик“ е разказ за български политик, дори да ви разправя за черни дупки. „Рационалист“ описва сблъсъка между реалност и мистика, в който понякога реалността отстъпва – но само в литературата. „Звезден ум“ извежда загадката на човешкия ум до космически мащаби. „Състезанието“ е нова трактовка на старата идея, че нашият свят е нечия курсова работа.

   Както виждате, свежа мешавица от идеи и възможности – и макар да познавам Алекс и да съм чел всичките му книги досега, останах наистина приятно изненадан. „Да мечтаеш отвъд“ застава редом до други силни сборници от български автори като “Машина за истории”, „Две луни“ и „Белязани лебеди“ на Елена Павлова, „Някога бяхме богове“ на Мартин Петков и др.