И миналото лято, и вчера отнесох куп критики за негативизма ми към “Спасителят в ръжта” на Селинджър. А дори не казах, че тази книга е била в ръцете на убиеца на Ленън и само заради това заслужава презрение. Шегувам се, де. В Книголандия насърчаваме плурализма, освен когато противоречи на моето мнение. Всъщност не, винаги го насърчаваме 🙂
Затова още днес ще ви представя писанието по темата на едно страхотно момиче, което съм щастлив да познавам отскоро. Тя се казва Тити и е само на 19, а вече дори знае да чете! Тя и Nezzo са ми надеждата в младото поколение 🙂
Ок, стига съм писал, че мачът почна. Ето и мнението на девойката, което днес ми бе обяснено назидателно и вече съвсем ме е срам как така не съм харесал тази книга:
“Книгата на Селинджър ни въвежда в света на момче, което се опитва чрез срещите си с нови хора да открие себе си и да запълни празнотата, която усеща. Тя може би е настъпила заради смъртта на брат му или неразбиращият го свят.
Още от първите редове на книгата лъха простота, но простота катосиноним на искреност и чистота. Изказът на Холдън е точен и лесно разбираем. Според мен Слинджър не се опитва да постави героя си на пиедестал, а именно да покаже пътя на неговото духовно израстване, за което така и не става ясно до края на книгата дали се осъществява или не.
Холдън напуска частното училище, за да се бори срещу поставените норми от възрастните, за да покаже, че може да се противопостави на всичко, което иска. Предприема едно приключение, типично за романтически герой, приключение в нов свят, в който иска да намери смисъла на собственото си съществуване и да открие това, от което се нуждае.
Чистото, необременено съзнание на героя вижда всичко в света на “големите хора” като нещо ново, дори на моменти плашещо. Не крие това, което мисли и няма маска, зад която да скрие намеренията си. Момичето, с което отива на кино, приема неговите коментари и предложение с насмешка. За нея те са детски, невъзможни. А истината е, че Холдън просто казва всичко, което мисли на момента. Въпреки че иска да порасне, той желае да съхрани именно това нещо в него, което го връща към детското , което му позволява да мечтае, да запази романтиката във всеки един миг.
Това подсказва и самият му сън. Спасител в ръжта… Един спасител на чистотата, невинността, далеч от цивилизацията и света на хаоса. Холдън иска да бъде сред природата… Там, където може да бъдеш себе си, спокоен, че никой и нищо няма да се опита да контролира света ти. Срещата с малката му сестричка го връща в реалността.Сякаш показва, че все още има надежда след всичките му разочарования от града, хората, интересите и мисленето им. Завършекът в клиниката е един отворен край – героят или ще стане част от масата хора, или винаги ще бъде различен.
Това е книга за срещата с реалността, за навлизането в света на възрастните, които малко или много са загубили част от това, което са били или просто са забравили това, което са искали да бъдат.
Да, може би за някои, които отдавна са минали периода на търсенето, периода на срещите с новото, книгата е съвсем обикновена (хм, това критика за напредналата ми възраст ли е? – Х.). Но в крайна сметка всеки, дръзнал да тръгне по пътя на непознатото, да си зададе въпросите, които Холдън си задава и да търси отговорите с едно вярващо сърце без никакви предразсъдъци, заслужава уважение, независимо от възрастта (уф, благодаря, успокоих се – Х.).
Пък и колко от днешните деца наистина искат да открият смисъла в света около тях? Колко си задават въпроса дали познават себе си, близките си и приятелите си? Колко са достатъчно смели да разкрият това, което мислят? Е, може би дори и някои възрастни хора не са си задавали тези въпроси… или просто с времето те са ставали все по-ненужни и безсмислени.
За да прочетеш тази книга трябва да изчистиш съзнанието си и отново да се потопиш в света на мечтите… Така ще успееш да видиш това, което се крие под историята за едно момче в света на “големите” хора.”