Знам си аз да не посягам към коледен роман, знам си, знам си, знам си! Та аз съм Гринч, по дяволите! Ама пък като до „Да пропуснеш Коледа“ пише Джон Гришам и е няма и 200 страници, как да не посегнеш сред предпанаирния напън? Но пък единствения начин да си обясня книгата, е да реша, че не е писана от Гришам и да я разглеждам като нечия чужда творба, написана по зададен край и поука.
А всъщност предисторията никак не е лоша. Гришам (или който там) създава убедителен тезис защо Коледа в САЩ си заслужава да бъде пропусната и че на точно половината разход за нея двама души могат да си прекарат райски цели 10 дни на тропически остров. И се заема да докаже тезата си – Лутър и Нора Кранк (фамилията е очевиден маркер какво трябва да мислим за тях) тъкмо са изпратили дъщеря си на друг континент и могат да си представят поне веднъж да пропуснат Коледа. Която в техния случай е смазваща тегоба – съседите им са откачени на тема кичозни украси, от тях се очаква да плащат наляво и надясно солидни суми, да киснат в безкрайни задръствания и на огромни опашки, да дадат голяма вечеря на Бъдни вечер и изобщо да положат чудовищни усилия за нещо, което трябва да носи почивка и радост.
Но не успяват дълго да опазят тайната си, че на самата Коледа поемат към топло кътче от рая. И получават солидна доза и подкрепа, и обругаване. И колкото повече празникът наближава, толкова по-сложни стават нещата. До момента, в който стават неудържими.
Да ви кажа, харесах половината книга – но чаках със свито сърце кога авторът ще свие от честността и ще поеме по добре утъпканата пъртина към поуката, че всяко усилие си заслужава в името на празника, видиш ли. За щастие, религиозността почти не присъства в книгата, основният довод е, че Коледа не е твой празник, а на всички около теб и ти си длъжен да си част от тяхното веселие, защото… ами защото така, иначе си нацупен предател.
Можех спокойно да пропусна „Да пропуснеш Коледа“ и си го отчитам като мое лично опущение.
