Безкрайно зает съм в последните дни, имам натрупани доста прочетени книги, но не и време за хубави ревюта. Затова е истинско щастие, когато имам гости като Златка Паскалева (преводачката на любимите ми Патрик Нес и Дерек Ланди), която чувства книгите точно като мен – като съкровено преживяване, като споделено чувство. За мен е чест да ви представя ревюто й за книга, която ще излезе на пазара в близките дни и няма да остане неоценена, сигурен съм.
„Да свалиш луната” е дебют за британеца Грегъри Хюз, но без съмнение се нарежда сред най-нестандартните и завладяващи тийн текстове от последните години. Елегантна и смела книга за едно странно момиченце с опасен вкус към живота, за едно пътуване-търсене, за битки с чудовища с човешки лик, за хлъзгавата граница между действителността и фантазията – два еднакво страшни свята, които си оспорват властта над човешкото съзнание.
Както в приказките, от далечния север на път тръгват братче и сестриче. Останали съвсем сами, те имат единствено взаимната си обич и надеждата, че някъде там ги чака дом и щастие. Щастието обаче лежи отвъд лабиринт от приключения с неясен изход, а домът съвсем спокойно може да се окаже не топъл и уютен, а просто изправителен. Защото приказна е само основата на разказаната история, но всички детайли са до болка реални и съвременни, а всеки знае, че в реалността щастливият край е винаги проблем.
Боб е по-големият, на цели дванайсет години, и по всички показатели е обикновено момче – ходи на училище, мотае се с приятелите, сърцето му се къса по младата учителка по испански. „Обикновено” обаче не е определение, приложимо към семейството на Боб – майка му е починала, баща му е алкохолизирано бивше хипи, а колкото до малката сестричка Мари Клер… Е, за Мари Клер не важат никакви определения. В нея се смесват кръвта и традициите на Европа, на Америка, на канадските индианци, които са я отгледали и са я нарекли Плъхчето – „дивашко” име, напълно заместило „цивилизованото”. Плъхчето може да вижда в бъдещето, говори всички езици, знае всички песни, общува със света, превъплъщавайки се в десетки роли и не знае що е страх. В главата ù е вихър от индиански легенди, рап текстове, Франк Синатра и шоколадова мока, а очарованието от артистичното ù присъствие и способността ù за секунда да отличава добрите от лошите хора действат безотказно.
Осиротели в родния си канадски град, Боб и Мари Клер поемат на път към Ню Йорк, за да търсят чичо си, който живее там. Вярно, той е търговец на наркотици, но пред алтернативата да бъдат прибрани от социалните власти и изпратени в сиропиталища, този факт направо бледнее. По улиците на американския Вавилон никой не е такъв, за какъвто се представя, възможностите са безкрайни, но късметът се сменя всяка минута. Само ексцентричка като Плъхчето може да се слее естествено със скоростта на живота, да следи стотиците лица, улиците, заведенията, звездната слава, гетата, престъпниците, да преживее истински светлата и тъмната страна на американската мечта и да плати цената за това. В сянката на Статуята на свободата се разиграва приключение, което преобръща представите за добро и зло, и поставя под съмнение онова, което всички сме свикнали да наричаме „щастие”.
Написана с прекрасно чувство за хумор и изострен психологически усет, „Да свалиш луната” е сложна, съвсем не детска книга, която напълно заслужено е удостоена с наградата Booktrust teenage prize, чиито носители са още писатели като Патрик Нес и Нийл Геймън – имена, които дават ясна представа за силата и таланта на Грегъри Хюз. С предизвикателството на необичайния език на автора блестящо се справя българската преводачка Майре Буюклиева, а специални поздравления заслужават колегите от издателство „АртЛайн” за куража да издадат на български една особена книга, която далеч надхвърля стандарта на средностатистическото четиво.
Последните думи все едно аз съм ги написал. Очаквайте скоро и моето ревю, няма да пропусна тази книга!
От същия жанр
