Такър Макс, ти си плазмодий. Само заради теб ми се ще забавната приказка за ада и рая да е истинна и ти да попаднеш на първото място.С всичките му атрибути – казани, тризъбци и прочие кошмарни видения на религиозни фанатици с психични отклонения следствие безсмислени самоизтезания чрез пости и въздържание. Но да не се отклонявам, за тази тема си има Докинс.
Такър Макс, признанието, че си задник, не ме топли. Не ме интересува личното ти мнение за “забавността” на простотиите, които претендираш, че си извършил. Естествено, че не ти вярвам – след подобни преживелици щеше:
а) да си вече в затвора.
б) да си вече в гроба.
в) да си на системи в болница заради алкохол, наркотици и прочие.
г) да си в някое от горните следствие на побой заради свинщината ти.
Харесай си някое, Такър Макс, с нелепия си сайт и шизоидни истории. Книгата ти е една от тези (наред с “Почивка в кома” на Бегбеде), които никога, ама никога няма да отворя наново. Ще я подаря някому, вярвам с тъга, че хиляди хора ще им е интересно как си се напивал, повръщал, свалял безмозъчни курви (без извинение за думата), въргалял си се в клоаки, обиждал си хиляди хора с или без причина. Щото живееш в “свободна страна”. За радост аз имам свободата да напиша всичко това.
Едно ме изумява. Как може това писание да е бестселър и толкова хора да го четат? И да го наричат “хумор”? Че и да го приемат за нещо, заради което си заслужава да променят живота си? Не разбирам, а самият аз не съм ни най-малко ангел в личния си живот. Но твоите абсурди, Такър Макс, са зловещи. И не, не са забавни.
Естествено, принцип на Книголандия е да дава и още едно мнение. То за мое изумление принадлежи на момиче, чийто литературен вкус безспорно уважавам, но в този случай само ще поклатя глава в недоумение.
От същия жанр
