Покрай работата си установих, че макар убежденията, които ни държат в плен, да се показват и проявяват по неповторими начини, няколко често срещани ментални затвора допринасят за страданието ни. Тази книга е наръчник, който може да ни помогне да открием своите ментални затвори и да овладеем инструментите, от които се нуждаем, за да си върнем свободата.
Открих името на Едит Егер в един книжен каталог, за съжаление не бях чувал за тази изумителна жена, която е стигнала до дълбините на най-голямото страдание, намерила е начин да го надмогне, а след това и как да помага на хората около себе си как да оцеляват и да не падат – а пътем е помагала и на самата себе си. Не съм чел първата ѝ книга, „Изборът“, която също е издадена на български и нашумя по целия свят, но след като преводачът Даниел Пенев горещо ми я препоръча, съм щастлив, че направихме „Дарът. 12 урока, които ще ви помогнат да съхраните живота си“. Защото е смислена книга в област, в която плявата преобладава.
Всяка секунда в Аушвиц беше истински ад. Но този ад беше и най-добрата класна стая за мен. Загубила родителите си, подложена на изтезания и гладуване и изправена пред постоянна смъртна заплаха, аз открих инструментите за оцеляване и свобода, които продължавам да използвам всеки ден в практиката си като клиничен психолог и в живота си.
Ще забележите, че цитатите, които съм поместил тук, присъстват и на задната корица – реших, че самата Егер най-добре може да опише своя път и как той е я е отвел до това да помага на безброй хора и в преклонната си възраст да се радва на безмерно уважение в света не просто като оцеленец от концлагер, но и като човек, отдаден на това да помага на другите с всичко, което знае и което е преживяла. В своята книга тя говори за дванадесет ментални затвора, които са универсални за хората по целия свят, и освобождаването от които е нужно: условно тя ги е нарекла затвора на съзнанието на жертва, затвора на отбягването, затвора на самопренебрегването, затвора на тайните, затвора на вината и срама, затвора на непревъзмогнатата скръб, затвора на закостенялото мислене, затвора на негодуването, затвора на парализиращия страх, затвора на осъждането, затвора на бенадеждността и затвора на неопрощението. Във всяка от тези глави тя споделя от своя нелек жизнен опит, разказва за свои пациенти и как са превъзмогвали своите проблеми и ограничения, но винаги спазва мекия и емпатичен тон, който човек обикновено открива у близките си.
Като психолог, като майка, баба и прабаба, като наблюдател на собственото си поведение и това на другите и като оцеляла от Аушвиц аз съм тук, за да ви кажа, че най-лошият затвор не е този, в който ме изпратиха нацистите. Най-лошият затвор е този, който сама си съградих.
Точно така приех тази книга – като споделяне с близък човек, и точно така я е написала Егер, с осезема топлина и човечност. В „Дарът“ няма да откриете специализирана терминология и празни приказки, напротив, това е една докосваща книга за опазването на човешкото пред лицето на толкова различни изпитания, без значение големи или малки, за откриването на път, когато човек усеща, че е изправен пред стена. Разбира се, нямаше как да не свързвам тази книга с тази на ментора на Егер – Виктор Франкъл, и неговата „Човекът в търсене на смисъл“. Заедно с още две много важни за мен книги, които за съжаление не намериха читатели – „Не се предавайте!“ на Сузана Медоус и „С мисълта за края“ на Катрин Маникс, „Дарът“ е още една книга, която вярвам, че все пак ще попадне в правилни ръце в правилното време. Дори на един човек да помогне – свършила си е работата.
От същите жанрове
