Приложенията на еволюционната теория в ежедневието – определено интересно звучи това, което обещава Марк Нелисен в „Дарвин в супермаркета“, която събира негови статии от блога на научното списание „Eos“. С много чувство за хумор и лек – даже твърде лек език – той пише кратки истории, в които обяснява това, което се случва около му, с дарвиновата теория (разбира се, съвременната ѝ версия, която е неимоверно по-сложна и доказана), която може да обясни притеснително много неща, които инак бихме приписали на културни особености или просто случайност.
Нелисен търси еволюционно обяснение за какви ли не феномени: защо жените взимат по-големи бакшиши от мъжете; корените на демокрацията в гените; хипохондрията и недоверчивостта; по какви момчета си падат момичетата и защо; причините за болката и нуждата от нея; огледалното поведение и невербалните сигнали; „заразността“ на щастието; верността предава ли се по генетичен път; броя на децата, които искаме да имаме; стадното поведение и мениджърските подходи; егоизма в битка с алтруизма; влечението на мъжете към твърде млади момичета; вербалната и невербалната агресия на публично място; напълняването; ръста и дава ли той някакво предимство в кариерата и живота; хомосексуалността като скала, а не абсолютно черно-бяло; пренасочената агресия, която спестява драми; космите – да ги има, или не; свалянето на идолите; фотошоп красотата проблем ли е; защо не обичаме да сядаме едни до други в транспорта; мисълта като белег за съществуване; възпроизвеждането в музиката; фенотипа и как се обяснява; расите; смеха; абстрактните проблеми на мозъка; влюбването като химически процес; алкохола и проблемите, които влече; изместващото поведение; разговора като опит за установяване на доминация; аплодисментите; майчината грижа за здравите и болните деца; неприемането на еволюционната теория; дарвинизма и социалното поведение… вижте как чинно и изчерпателно минах през всичките глави и ги обобщих 🙂
И все пак, и все пак – някак ми се струва, че спойката не се е получила, и не е случайно, че авторът на няколко места споменава, че тази книга трябва да се чете по глава на ден, демек малко над месец да му е подръка преди заспиване, за което не знам колко хора биха имали нечовешкото търпение (а може би ги има и си има еволюционно обяснение за това?). При нормален прочит – разбирай на едно сядане, защото само двестате странички колко да ги бавиш, ми дойде твърде натрапчиво себеосмиването в опит да го дава ларж, както и наистина твърде лекия език, който навярно е добър за популярен блог, но в научнопопулярна книга ми седеше насилено. Но пък имаше забавни неща, няма лъжа.
