Не може да се каже, че започнах трилогията “Троя” с огромно желание и ентусиазъм, по-скоро с желание да изпълня дадено обещание на любимата ми съквартирантка, да почета 200-300 страници и да й кажа, че ми е скучно да чета разширена литературна версия на Омировата “Илиада”. Още повече, че след унищожително добрата трилогия на Абъркромби “Първият закон” (че и с добавената “Отмъщението на Монца”) нямах хич желание да се заемам с ново фентъзи. Да не забравяме и абсолютно гениалните фантастики “Илион” и “Олимп” на свръхлюбимия ми Дан Симънс, в които битката за Троя е кървав фон на величествени събития в бъдещето. Накратко – всичко беше срещу Гемел, включително странното решение трите корици да са почти идентични.
Е, не стана нищо от очакваното (както често започна да ми се случва). Епосът на Гемел ме грабна, обсеби вниманието ми до степен да зарежа важни задължения и малко по малко ме накара да зяпна в изумление. ЕТО ТАКА трябва да се пише по вече позната тематика!
Защото трите части на “Троя” не са “Илиада”. О, колко не са, и колко по-добри са заради това, ще ме прощава геният на античния поет (или там, който е писал епоса). Първо, богове НЯМА – хип-хип, ура, второ – хубавата Елена не е причина за войната (горе-долу) и трето – всички важни събития от епоса са преподредени от гения на Гемел, разработени, обосновани по различен начин и вплетени в един страхотен разказ, който има огромното предимство да бъде трезв, логичен и обрисуващ една съвсем различна картина на войната между Агамемнон и Приам. И последиците от нея.
Главни герои в трилогията са Хеликаон (Еней), наследник на престола на Дардания, богат търговец, ненадминат боец и капитан на най-големия строен кораб – “Ксантос”, сеещ смърт сред микенските му врагове, и Одисей, бивш пират и унищожител на градове, сега с напредването на възрастта отдал се на търговия. Двамата са много близки по ред причини, а имат и тясно приятелство с престолонаследника на Троя – Хектор, лидер на Троянския кон – ненадминатата конна армия на легендарния град. Нещата се забъркват, когато Хеликаон се влюбва в Андромаха, определена за невеста на Хектор, дива хубавица, която ще убие не един и двама в протежение на трилогията. От другата страна на барикадата е надменният Агамемнон, властник на Микена, който методично трупа съюзници и армии, за да се възправи срещу свръхбогатата Троя и мощния Приам. Вътре в града се развива допълнителен пласт интриги, докато синовете на владетеля се опитват да се отърват от демоничната му тирания. Около споменатите главни герои има много и най-различни персонажи, които перото на Гемел запраща по картата, дори и сменящи лагерите многократно, защитаващи своята чест и воинска гордост. Велики воини се прославят или загиват безславно по тези страници.
Първите два тома – “Повелителят на сребърния лък” и “Гръмотевичния щит” всъщност нямат нищо общо с “Илиада”, освен героите. Те разказват в подробности страхотната предистория на конфликта – битките, превратностите, разкъсването по лагери, причини за всяка от решенията. Тук Гемел е убедителен до последната дума – показва разрушителната природа на човешката алчност и славолюбивост, както и как една обща цивилизация може да реши да се самоубие с много кръв. Авторът проследява стъпките на главните герои по картата, един почти успял преврат в Троя, битки в Тракия като предмостие на микенската инвазия и ред събития, които например запращат Одесей в лагера на Агамемнон срещу близките му приятели Хеликаон и Хектор, впримчени все по-силно в триъгълник с Андромаха, която пък трябва да вземе не едно и две важни решения, за да оцелее в кипящия котел на троянския двор.
“Гибелта на царете” вече се центрира около Троя и прочутата й обсада, но нищо не е същото, изключая навярно огромното количество пролята кръв. Градът е надеждно защитен, но и нападателите знаят за какво са дошли. Около гръция стан снове смъртта в лицето на Хектор и неговия Троянски кон, а от морето Хеликаон със своя “Ксантос” и малка флотилия всява ужас. Предстои великия двубой на гордия (но и доста глупав) Ахил и Хектор – изключително неочакван като развитие и завършек, много обрати и най-важното – битки, битки, битки. Троя е обречена, но нищо не е такова, каквото си спомняте от Омир. Нищо.
Трилогията ме зарадва много, особено добре се приплъзна със скорошното прочитане на Абъркромби, както споменах. Сред страниците се лее страшно много кръв, а великите герои избиват буквално десетки и стотици свои врагове, докато някои – като микенският герой Банокъл, завършващ като защитник на Троя – не се предават едва след като са избили невъзможно количество съперници. Любовта не е водеща нишка, но е добре обрисувана при невъзможните превратности между Хектор, Андромаха и Хеликаон, а също и при Парис и неговата съпруга Елена – невзрачна спартанска принцеса, която завоюва легендата за хубостта си по особено тежък начин.
Одисей е най-драматичната фигура в романите, дори и без да е тръгнал на безкрайното си завръщане към дома. Запратен сред съюзниците на Агамемнон, той е в ужасното положение да се бие срещу приятелите си и да пирува с хора, които ненавижда, а неговата Итака стои беззащитна на милостта на знайни и незнайни врагове. Далеч от Троя, на свещения остров Тера, се подготвя последното действие за Приамовата дъщеря Касандра и някои от героите, а окования под острова демоничен звяр набира сили.
Изключителна трилогия, която рационализира “Илиада”, колкото и кощунствено да звучи това навярно. За мен Дейвид Гемел наистина е успял да създаде убедително историческо платно, на което е нанесъл малкото, което ни поднася Омир, и да запълни останалата част с майсторство, което обуславя “Троя” като шедьовър. Фентъзи от голяма величина, което наистина си заслужава.
Вярвам, че книги като тази трябва да са сред препоръчителната (не задължителната) литература в училище, за да се научат децата, че към една история може да се подходи по много начини, а и да не се плашат от многото страници, а напротив – да предвкусват удоволствието от мащаба на действието.
P.S. Мисля, че първата част – “Повелителят на сребърния лък” – е изчерпана, затова засега няма да я включвам в , пък се надявам да можете да я намерите по някакъв начин или издателство “Инфодар” да ни зарадват с допечатка.
От същия жанр
