Освен толкова красивото „Дедпул избива вселената на Марвел“ на корицата на комикса има още два крайно привлекателни надписа – „Най-убийственият комикс на света“ и „ВНИМАНИЕ! НЕ Е ЗА ДЕЦА“. Добре звучи, определено.
От спорадичния ми досег с инвазията на инфантилни комикс филми за деца на всякаква възраст досега ми е харесал само един – именно първият „Дедпул“, но причината ще да се корени и в крайно ниските очаквания, с които отидох да го гледам. Но ако нещо може да ме направи истински щастлив, това е цялата останала марвелска пасмина да бъде пречукана садистично с все героичните им пози, глупави шегички, детинските отношения и досадната нужда или да оцеляват на косъм, или да бъдат възкресявани пак и пак, за да се празнят джобовете на хората с неизживяно детство и разчепена младост.
Та, „Дедпул избива вселената на Марвел“… ами страхотен е. Кървав, прям, разнообразен в начините, по които цапнатият в устата супергерой се добира до колегите си и един по един прави това, което всички искахме Койота да направи на онова досадно пиле и Том на наглия Джери. Няма да ви изброявам кои герои погиват мърцина, защото изненадата си е важно нещо, но сами виждате на корицата трима от най-досадните – начело, разбира се, с Капитан Америка, това преродено отроче на американската пропаганда, някога интересния Спайдърмен и някога забавния Железен човек, всички от които вече бяха убити от „Марвел“ в стремежа да бъдат изстискани до дупка и олекотени като образи за аудитория с неразрешени емоционални проблеми с родителите си.
И наистина се надявам да бъде издаден и „Deadpool Kills the Marvel Universe Again“. Няма да се наситя на това.
От същия жанр
