Откачен, откачен, откачен! Нищичко не отбирам от комикси, но някак не мога да си представя някой от другите супергерои да е толкова подходящ за убийствената самоирония и самоосмиване, което представлява „Дедпул убива Дедпул“ – и пак да е тотално нарцистичен и нагъл до безумие, разбира се. След двете предишни удоволствия – “Дедпул избива вселената на Марвел” и „Дедпул убива класиките“, това бе една чудесна черешка на тортата. И мога да кажа, че едно определение от задната корица ми напълни душата – „регенериращ се дегенерат“, просто подхожда чудесно.
За историята – то си е ясно от заглавието. Един от Дедпуловците сред всички възможни реалности се е заел да избие своите версии. И се справя крайно ефективно с това, но в крайна сметка на пътя му се изправя обединение от… Дедпуловци, които да го спрат. От всички страни се сипят от откачени по-откачени версии на червения клоун, а двете картинки показват малка представителна част от това многообразие. Защото Дедпул може да бъде всеки, който е готов да се раздели със здравия си разум и да поеме в посока, която гарантира веселяшко самоунищожение. Но малко суперсили са полезна добавка в тези намерения, разбира се.
Няма какво да му пиша излишно, „Дедпул убива Дедпул“ е истинско удоволствие за феновете и само мога да гадая колко по-чалнати идеи могат да излязат от този безподобен образ.
От същите жанрове
