След като наскоро прочетох комикса “Дедпул избива вселената на Марвел”, си пожелах да излезе и продължението му, в което костюмираният устатко избива същата пасмина по различен начин – на това викам удовлетворяваща справедливост. Вместо това излезе нещо друго и на пръв поглед навярно скандално за някои – „Дедпул убива класиките“. А на корицата капитан Ахав гледа в почуда как тоя откаченяк язди омразния му Моби Дик. Грабнах комикса още в първия ден от излизането му и в дивна почуда го прочетох на един дъх – смях се с глас, клатех глава и си мислех колко много дечурлига ще открият непознати за тях класики по тия страници, обагрени в кръв.
Защото Калън Бън и Матео Лоли са създали не нещо непочтително – точно обратното, този комикс предполага добра обща култура, за да се разберат препратките и действието да има смисъл за четящия. И още повече – с хитроумно решение те показват как съвременните комикс герои са пряко вдъхновени от класически образи, а това ще да привлече вниманието на хлапетата със сигурност. Защото ако нещо е сигурно, това е, че съвременната поп култура се гради на архетипите, заложени от литературата в предните векове – от нея произхожда цялата визуална вакханлия, която ни заобикаля, всички изконни кодове, които ни говорят вече на чисто интуитивно ниво, защото от малки, с приказките и приключенските романи, са станали същностна част от светогледа ни. А сега може би е нужно обратното – захранени обилно с поп култура, децата може да се бъдат привлечени от нейните корени, които са именно в литературната класика. Защото какво е Блейд без Дракула?
Ще ви подхвърля малко имена, за да видите размаха, с който действа Дедпул и неговите създатели – капитан Ахав и капитан Немо обединяват сили срещу него, „Наутилус“ е използвана, за да се атакува самата основа на литературата – древните митове, по страниците с неочаквана гибел се сблъскват Дон Кихот, Том Сойер, Дракула, Конникът без глава, малките жени, Маугли, Малката русалка, Грегор Замза, вещиците от Макбет, Дориан Грей, тримата мускетари, че и Д’Артанян… пътем пък чудовището на Франкенщайн получава важна задача, а Шерлок Холмс събира звезден екип, за да се справи с нашествието в класическата литература.
Брутално смешен, кървав и непочтителен е комиксът „Дедпул убива класиките“, като показва чудесно къде са корените на съвременните герои на комикс културата. Наистина забавление, на чиято корица едро пише „Внимание! Не е за деца!“, но пък мисля, че точно те биха харесали как някой герой, който ги мъчи, бива разпарчетосан – защото никой честен човек не би приел, че титаничната „Моби Дик“ може да се хареса на съвременно хлапе, и все пак им се тика в ръцете със завидно упорство.
И само ще допълня – въображението ми веднага нарисува един влак, оцветен в характерната визия на Дедпул, който слага край на живота на една друга знакова литературна героиня.
От същите жанрове
