Не познавам човек, който е започвал поредицата „Скълдъгъри Плезънт“ и да не я е изчел до края, искайки още и още от все по-вмрачняващите се истории за Валкирия и детектива-скелет. Тази поредица демонстрира ясно, че Дерек Ланди е чудесен автор, който може и да започна с безобидно тийн фентъзи, искрящо от хумор и абсурдни герои, но книга след книга той се развиваше, усложняваше действието, причиняваше немислими в първите книги страдания на „добрите“ („лошите“, ясно, си го отнасяха тежко, но това си е константа). В края вече поредицата далеч не бе за деца, ама хич, дилемите си бяха сериозни, посланията на Ланди – сложни и всичко друго, но не и мили и наивни. За да съм пределно ясен – много по-добра поредица от тази за Хари Потър, макар и последната да не е лоша до дадена възраст.
И с оглед на предното, ясно е, че щом видях корица на нова поредица на Ланди, я пожелах на мига. „Демон шосе“ (да, и на мен ми бе странен тоя пряк превод, но пък свикваш с него и не дразни в самата книга) използва успешната формула от „Скълдъгъри Плезънт“ – момиче и неразговорлив мъж с мрачно минало, като добавя чудовищна кола и едно ирландско хлапе, поело на смъртоносна (за него основно) мисия. Само дето тук Дерек няма 2-3 книги, в които е мил и добър и в които всичко е по-спокойно и детско – бухва директно в дълбокото с момиче, което е набелязано за изяждане от собствените ѝ родители, които са сключили кофти сделка с дявола преди век и нещо.
И да, и самото момиче е демон, както си личи от оригиналните корици – иначе пълничка и невзрачна, тя с лекота се трансформира в стройна красавица с рога на главата… и зъл нрав. Е, в началото не знае това, но скоро ще го научи. Но заедно с това знание трябва отчаяно да бяга за живота си. Очаква я Демон шосе, черните пътища, по които по неведоми сили се събират всякакви чудовищни създания. Не всички са свръхестествени, макар да изобилства и с такива – някои от които са просто хора със страст в убиването, и тези са май най-опасни. Сделките с дявола са нещо нормално, дебнат вампири, вещици и може би най-опасното – невинни, които искат помощ.
„Демон шосе“ е разтеглена с една идея повече от нужното за първа книга от поредица – и макар приключенията да се редят едно след друго, леко дотяга след средата някъде. За сметка на това в края Дерек Ланди си позволява да смрачи тежко нещата – такава чудовищна сцена в „Скълдъгъри Плезънт“ той си позволи чак в петата книга, но няма да издавам, разбира се. Та тук нещата явно ще ескалират по-бързо и гадно, дано видим скоро на български продължението „Desolation“. Не е лошо там да се обърне още малко внимание на корекцията също.
Разбира се, мога да се опъна в пространни сравнения между двете поредици, най-малко между Валкирия и Амбър, но няма смисъл. Това е нова поредица с приятна за феновете позната атмосфера, макар и в един различен свят. За тези, които не са чели „Скълдъгъри Плезънт“, ще е интересно преживяване със сигурност… но внимавайте, Ланди не е типичният тийн автор със сигурност 🙂
