Преди този сборник Ф. Пол Уилсън ми бе практически непознат, но вече бях чел положителни отзиви за „Демонични песни“ (вж. линковете по-долу). Книгата ми бе пратена с гореща препоръка от преводача Коста Сивов и съм му благодарен за възможността да се запозная с още един от големите жанрови автори. Всеки от разказите е в различно одеяние и бе удоволствие да се види тази разноликост, това убягване от влизането в канавата, търсенето на различен подход към познати теми, но и смело нахлуване в неизследвани територии.
Накратко какво може да откриете в сборника: откриващата „Демонична песен“ е стандартно епическо фентъзи, посветено на сблъсък със зъл магьосник и кроежите му. „Майстор Джак: домашни поправки“ е силен крими разказ, който дълбае из психологията на жертвата и насилника. „Моля те, не ме наранявай“ е най-доброто в книгата – кратка и мрачна творба, изградена изцяло в диалог между двама души, лъкатушеща между градиращ ужас и спадаща сексуална наслада. „Ноемврийска игра“ е продължение на разказ на Бредбъри, който не съм чел, така че ми убягна вън от чистия ужас, който лъха от него. „Когато беше прекрасен“ звучи като част от по-голяма творба, в която гостоприемник дарява на своя домакин различен, бляскав живот, но в разказа сам по себе си липсва фабула от моя гледна точка. „Сънища“ е интересна вариация по вечната тематика за доктор Франкенщайн и неговото чудовище, но не ми допадна особено разделянето на две нива на действие. „Зарод“ е другият страхотен разказ, който ме впечатли – сардонична сатира на модните тенденции, която ми напомни на психопатологията от „Ненагледна моя“ на Паланюк. След него идва въздългият „Среднощна меса“, който има твърде силен религиозен оттенък за моя вкус, пък и подхожда твърде конвенционално към вампирската тематика. Накрая отново иде „Майстор Джак: интерлюдия при Дуейн“, за да завърши сборникът ударно, кърваво и гадно – добра подредба на разказите.
Като цяло сборникът ми достави удоволствие, без да досади и за миг – разказите са стегнати и приятни, а разнообразната им тематика дава представа за размаха на този автор, от когото може би все пак трябва да видим повече неща издадени, за да бъде оценен подобаващо. Вижте повече при „Soulseeker“, „Книжно момиче“, „Art“, „Литературната видрица“.
От същия автор
От същите жанрове
